Счетоводни проблеми при хеджиране на паричен поток срещу валутен риск

Развитието на световната икономика през втората половина на ХХ век доведе до появата на производните финансови инструменти и тяхното използване в дейността на много предприятия. Съвременната счетоводна теория въвежда два подхода в счетоводното им интерпретиране в зависимост от това дали те са придобити самостоятелно (самостоятелен обект на счетоводството), или са хеджиращ инструмент – съставна част на хеджиращо взаимоотношение. В рамките на втория подход разграничаваме два модела, с приложимите за тях специфични правила – „Хеджиране на справедлива стойност” и „Хеджиране на паричен поток”, обект и на настоящата публикация.
От теоретична и практико-приложна гледна точка моделът „ Хеджиране на паричен поток” поражда повече проблеми и въпроси за разрешаване. Най-съществената му особеност се изразява в качествената характеристика на хеджираната позиция - бъдещ паричен поток, промените в чиято справедлива стойност не могат да се оценяват и записват в системата на счетоводството. Този модел може да се прилага и при хеджирането на непризнати фирмени ангажименти срещу валутен риск, като в този случай предприятието само избира между двата модела – модела на хеджиране на справедлива стойност или на паричен поток.
Невъзможността при този модел хеджираната позиция да бъде преоценявана по справедлива стойност обуславя и особения подход на третиране на преоценката на хеджиращия инструмент – всяка разлика от преоценката му се вписва като елемент на собствения капитал до възникването на бъдещия паричен поток. За да се извърши компенсиране на печалбите и загубите, произтичащи от хеджираната позиция и хеджиращия инструмент, промените в справедливата стойност на хеджиращия инструмент, признати в капитала, трябва да се изместят от него, когато позицията окаже влияние върху печалбата или загубата за периода, а именно:
· да се признаят като приход или разход за периода, през който начисления в резултат на паричния поток финансов актив или финансов пасив окаже влияние върху финансовия резултат;
· да се признаят като приход или разход за периода, през който начисления в резултат на паричния поток нефинансов актив или нефинансов пасив окаже влияние върху финансовия резултат, или да се коригира първоначалната стойност на нефинансовия актив или нефинансовия пасив;
· да се отразят като приходна или разходна позиция в отчета за приходите и разходите – във всички останали случаи.
По отношение на организацията на счетоводното отчитане на този модел за отчитане на преоценката на хеджиращия инструмент, когато същата трябва да се признае в раздела на собствения капитал, може да се открие специална сметка с примерно наименование „Резерв от преоценка при хеджиране”. Сметката може да има както дебитно, така и кредитно салдо и съответно следва да се вписва в раздела на собствения капитал със знак „минус”, респ. със знак „плюс”.
Когато с резерва от преоценката ще трябва да се коригира първоначалната стойност на актива или пасива, възниква въпросът – дали корекцията на първоначалната стойност на актива, респ. пасива, да се извърши директно, или опосредствано чрез отчета за приходите и разходите?
По наше мнение са допустими и двата подхода. Като основно предимство на първия подход можем да посочим, че третирането на резерва от преоценка като директен елемент (с положителна или отрицателна стойност) на цената на придобиване на актива, респ. отчетната стойност на пасива, позволява спрямо този резерв да се подходи така, както към другите съставни части на първоначалната стойност на активите и пасивите, породени от външни източници (транспортни разходи, застраховки, товаро-разтоварни работи, капитализация на лихви и прочие). Стойността на тези разходи не се включва в отчета за приходите и разходите в момента на придобиването и се включва в цената на придобиване на актива, като се спазва изискването активите и пасивите да не се надоценяват. Основно предимство на втория подход е възможността, включвайки резерва от преоценка като корекция на актива, респ. пасива индиректно, отчетът за приходите и разходите да даде информация за компенсиращия ефект от хеджирането, тъй като той ще съдържа двояка информация – приход и разход в еднакъв размер, резултат от промяната в справедливата стойност на хеджиращия инструмент и хеджираната позиция.
Използването на модела „Хеджиране на паричен поток” за защита на дейността на предприятието от валутен риск ще илюстрираме със следните две негови разновидности:
· хеджиране на паричен поток за покупка на валута;
· хеджиране на паричен поток за продажба на валута;
Валутният форуърд, който и в двата модела се използва като хеджиращ инструмент, е споразумение за бъдеща покупка или продажба на валута по фиксиран обменен курс, определен между страните на датата на сключването на договора. Възможността за фиксиране на валутния курс на бъдещата валутна обмяна позволява на страните по договора да го използват като средство за защита срещу валутен риск. В основата на форуърдния договор стои форуърдния курс, който се определя по следната формула:

,
където:
FX A/B е форуърдният обменен курс между валути А и В;
X A/B – спот курсът между валутите А и В;
IA – лихвеният процент за валута А;
IB – лихвеният процент за валута В;
DAYS – броят на дните между спот датата и датата на падежа;
BASYS – броят на дните в годината според съответната конвенция.

Форуърдните точки олицетворяват разликата между форуърдния и спот курса. Във връзка с това са възможни два варианта:
1. Форуърдният курс е по-висок от спот курса. В този случай форуърдният курс се определя, като към спот курса се добавят посочените форуърдни точки. Налице е начисляване на форуърдна премия.
2. Форуърдният курс е по-нисък от спот курса. В този случай форуъдният курс се определя, като от спот курса се извадят форуърдни точки, т.е. осъществява се форуърден дисконт.
Форуърдните точки често се изключват при определяне ефективността на хеджирането, която отразява доколко изменението в справедливата стойност на валутния форуърд компенсира изменението в справедливата стойност на хеджираната позиция. Оттук следва, че изменението в справедливата стойност на валутния форуърд, използван като хеджиращ инструмент, може да включва ефективна и неефективна част. Неефективната част е тази, която не компенсира ответно изменение в справедливата стойност на хеджираната позиция.
Мариела Кондова

Какво представлява съотношението на Шарп?

Често най-атрактивният взаимен или хедж-фонд (или друга инвестиционна схема) не е непременно този, който е реализирал най-голяма възвръщаемост на активите. Освен процентната печалба на фонда, инвеститорите трябва да вземат предвид и съотношението възвръщаемост/риск или, когато говорим за бъдещи резултати, очаквана възвръщаемост/стандартно отклонение на активите в портфейла на инвестиционна схема.

Това съотношение е известно като съотношението на Шарп, кръстено на неговия откривател - носителят на Нобелова награда Уилям Шарп. Ето как се изчислява то:
S = R-Rf/стандартното отклонение,

където R представлява очакваната възвръщаемост на портфейла, а Rf е доходността на безрисковите инвестиции (например държавните ценни книжа в САЩ).

Така всъщност съотношението на Шарп ни дава представа за възвръщаемостта за единица риск, поета от инвеститора, което често е най-добрата мярка за успеваемостта на фонда. Във финансите, когато се говори за риск, най-често се взима стандартното отклонение на историческите стойности.

Нека вземем два взаимни фонда за пример – Фонд А и Фонд Б. Нека активите във Фонд А да имат очаквана възвръщаемост 35 на сто, а стандартното им отклонение за последните n периода е 20 на сто. Фонд Б пък има очаквана възвръщаемост от 25 на сто, но активите, включени в портфейла му, имат стандартно отклонение само от 10 на сто. Нека примем, че (почти) безрисковите инвестиции в държавни ценни книжа носят доходност от 5 на сто.

По-високи съотношения на Шарп обикновено означават по-добри инвестиции.

Съотношението на Шарп за Фонд А e S1= (0,35 - 0,05)/0,2 = 1,5

Съотношението на Шарп за Фонд Б е S2 = (0,25 – 0,05)/0,1 = 2

Така, въпреки че очакваната доходност на Фонд А е по-висока – 35 на сто спрямо 25 на сто за Фонд Б, инвестицията в дялове на Фонд Б е по-атрактивна, тъй като съотношението на Шарп там е по-високо, отколкото на Фонд А, където то е само 1,5 на сто. Възвръщаемостта на Фонд Б за единица риск е по-висока от тази на Фонд А.
Така съотношението на Шарп ни дава възможност да отсеем тези фондове, които реализират печалба благодарение на разумно инвестиране, и тези, които разчитат само на поети големи рискове.

При високоефективните пазари обаче е много трудно да се намерят значителни разлики в съотношенията на Шарп за различните фондове, тъй като по-рисковите активи най-често имат пропорционално по-висока очаквана доходност.

Съотношението на Шарп може да се използва и като мярка за успеваемостта на фондовете в края на даден период. Ако в края на разглеждания от нас период Фонд А е реализирал доходност 50 на сто, а Фонд Б - 25 на сто, то съотношението на Шарп за Фонд А е 2,25, а за Фонд Б е 2. Така мениджърите на Фонд А са свършили по-добра работа, тъй като са успели да докарат на инвеститорите по-висока доходност за единица поет риск.
investor.bg

Пазарът на имоти влезе в нова фаза, съветват за дългосрочните инвестиции

10.08.2007

Все повече чуждестранни купувачи инвестират на българския пазар на имоти, който вече навлиза в следващата фаза от своето развитие. Наред с британците и ирландците, които традиционно са сред първите играчи на редица нови пазари, вече по-често се срещат и руснаци, скандинавци, австрийци, американци и др. Всички те идват с различни изисквания, вкусове, опит и нагласа, но онова, което търсят, може да се обобщи с една дума: възвръщаемост.

До каква степен остават доволни, изненадани и разочаровани зависи от съвкупност от фактори като типа на имота, в който са инвестирали, качеството, локацията, както и конкретните инвеститорски очаквания, търпение, психика и т.н.

С оглед значителния ръст на цените на имотите, с непрекъснато увеличаващия се брой купувачи, както и конкуренция в сектора през последните няколко години, динамиката на развитие на пазара се забави и увеличението вече е по-плавно. Големите скокове в цените от над 20% годишно, с които бяхме свикнали през последните години вече не се забелязват.
„Това забавяне е естествена фаза от развитието на всеки пазар, но инвеститорите, особено индивидуалните, трябва много добре да преценят какво очакват от пазара и от конкретния имот“, коментира за Investor.bg Саймън Уокър, директор Продажби в британската брокерска агенция Off Plan International.

„Аз съветвам купувачите да правят по-дългосрочни планове“, каза той. „Пазарът в България вече не е на толкова ранен етап от развитието си и не може да се очакват онези бързи печалби от последните години“, коментира той.

Уокър е на мнение, че инвеститорите в България трябва да си правят планове за период поне от 5-10 години, за да получат по-добра възвръщаемост.

В началото имаше редица големи инвеститори, които разполагаха с много средства и купуваха по няколко имота. След тях дойдоха индивидуалните купувачи, които разчитат на собствени средства и купуват по един имот. Говорейки специално за Великобритания често това са такива, които правят първата си покупка на имот и я правят извън страната, защото в нея цените вече са прекалено високи и те не могат да си го позволят.
„Има много купувачи, които наричат себе си инвеститори, но всъщност не правят никакви проучвания за пазара. Чули са от някой, че места като България предлагат добри възможности и решават да купят. Някои от тях изпадат в затруднено финансово положение, защото са очаквали бързи печалби, които всъщност не са реализирали“, добавя Уокър.

Той заяви, че съветва клиентите си да правят задълбочени проучвания на всички аспекти от сделката и да не разчитат на приходите от наем за покриване на вноските по ипотеката. По негово мнение доходността от наеми в момента е между 4 и 5%, въпреки че има и по-високи нива, както и много спекулации по темата.

„Специално при ваканционните имоти, истинският сезон, на който може да се разчита е 3-4 месеца в годината, така че дори доходността да е 20%, това пак не е нищо“, казва той. „Специално по отношение на доходността от наем, в България няма да може да се прецени с точност как ще се развива пазарът поне през следващите 2-3 години. Пазарът все още се развива, което прави прогнозите по-трудни, а също така в България няма традиция в това отношение. Затова аз лично бих инвестирал в София. Градовете винаги са по-безопасни за инвестиция. Специално в столицата в момента се влагат много средства за подобряване на инфраструктурата, все повече чуждестранен бизнес навлиза в страната. Наред с това градът е с много добре местоположение – централно за Балканите и е лесно достъпен. Така че имотът може да се отдава дългосрочно на корпоративни клиенти.“

Варна също се счита за по-безопасна дестинация за инвестиране в сравнение с курортите, тъй като там може да се съчетае ваканционно с корпоративно маркетиране на имота. Въпреки това според Уокър Варна би могла да остане интересна дългосрочно само ако се развие в индустриално отношение.

По думите му курорти като Слънчев бряг и Банско вече са близо до точката на презастрояване и там в близко време цените ще паднат, като тази тенденция за някои имоти вече е започнала. Част от купувачите ще се оттеглят от тези курорти и ще потърсят други възможности в България или извън нея.

За разлика от тях Каварна например е доста по-добро място за инвестиция. Курортът е добре оформен като планиране, като е използван естественият му релеф и местоположение, смята той. Също така там има ограничения за строителството – както административни, така и естествени и географски, които гарантират, че там няма да се стигне до презастрояване.

Запитан дали британците са по-склонни да инвестират в имоти в сравнение с инвестиции на фондовата борса, пенсионен фонд или други, високорискови инвестиции, той каза, че има различни типове инвеститори, но за вложенията в имот в страната съществува дългогодишна традиция.

„Имотите се рекламират широко във всички медии като вид предпочитана инвестиция и много хора избират да вложат парите си именно в тях, защото са по-сигурни в сравнение с борсата“, казва Уокър.

„Става дума за индивидуалните купувачи, а не за големите инвеститори с много пари и опит в спекулациите. Специално в Испания първоначално повечето индивидуални купувачи отидоха, за да купят собствен дом, в който да прекарват цялата или част от годината, а не толкова като инвестиция. В България обаче мнозинството от купувачите дойдоха, за да търсят подходяща инвестиция.“

Според него пазарът на имоти в Източна Европа дългосрочно ще продължи да се покачва. Преди няколко години той е стартирал много силно, защото е бил „не евтин, но значително по-малко скъп“ в сравнение с другите пазари в Европа. Вследствие на огромните инвестиции цените значително са се повишили и въпреки че са все още по-ниски, ръстът ще се забави и пазарът ще дойде до етап на „плато“ - практически застой, преди да започне пак да се покачва.
Investor.bg

Тактики за инвеститори с фобия от ефекта на тероризма

На 10 септември 2001 Dow Jones Industrial Average (DJIA) затвори на ниво от 9 605,51 пункта. След терористичните атаки срещу Световния търговски център пазарът отвори на 17 септември и достигна интрадневен минимум при 8 755,46 пункта, а един месец беше нужен за възстановяване на търговията.

Атаките от 11 септември са краен пример за това какво терористичната дейност може да причини на пазара и отделните акции. Не е необходима терористична атака в голям финансов център като Ню Йорк, Лондон или Токио за промяна в настроенията на инвеститорите. Сайтът Инвестопедиа разглежда ефектите от тероризма върху инвеститорския портфейл и начините за защита на финансите при евентуални атаки.
Обект на терористична дейност обикновено са стратегически активи като петролни полета или финансови институции. В момента офисите на повечето големи банки и брокерски къщи в Ню Йорк и Лондон имат система за предотвратяване на такива атаки.

Банките и петролните компании обаче не са единствените, срещу които може да е насочен даден терористичен акт. Проучване на Университета в Охайо посочва 75 терористични атаки срещу компании в различни сектори и твърди, че средната загуба на фирма от една атака е била 401 млн. долара от пазарната капитализация.

Реакцията на терористичните атаки често е по-скоро емоционална, отколкото базирана на факти. Докато кратко прекъсване на доставките на петрол от Ирак е малко вероятно да увеличи значително световните цени на суровината, слухове или заплахи за атаки могат да причинят рязък скок на цената, тъй като хората се опасяват от най-лошото. Например след атака срещу чужденци в Саудитска Арабия през 2004 фючърсите на суровия петрол са нараснали на следващия ден с 2,50 долара.

Растящите цени на петрола често водят до страхове, че акциите на компаниите от индустрии, свързани с петрола, като авиопревозвачи и автомобилни производители, ще поевтинят.

Инвеститорите, които се опасяват от терористични атаки, трябва да са сигурни, че портфейлите им са съобразно диверсифицирани. Портфейл с акции единствено на големи автомобилни компании, авиопревозвачи и други групи, свързани с петролната и газова индустрия, вероятно ще бъдат най-засегнати от евентуални терористични атаки или слухове за такива.

Сред „най-модерните“ страхове на инвеститорите са тези, обвързани с кибертероризма - атаки, целящи забавяне или затваряне на част от глобалната интернет мрежа или насочени срещу базата данни на дадена компания и нейната IT инфраструктура. Един от възможните варианти за предпазване от кибертероризма е придобиване на позиции в компании, производители на софтуер за сигурност.

Има и други акции, които може да бъдат смятани за безопасни, ако даден инвеститор се опасява от ефекта на тероризма върху пазара. Такива, освен книжата на компаниите, които се занимават със защита на IT инфраструктурата, са и тези на компании, които осигуряват физическа защита на места като летища например.

Книжата на фирмите, които произвеждат оръжия, амуниции и друго военно оборудване също са подходящи в случая. Lockheed-Martin и Boeing определено имат интерес от решението на САЩ да засили присъствието си в Близкия изток и акциите им са увеличили стойността си.

Освен това такива акции сами по себе си се представят добре и могат да бъдат добра инвестиция, дори при обстоятелства, при които тероризмът не е източник на опасения.
Друга тактика е поставяне на стоп поръчки за ограничаване на загубите за акции, които са уязвими към рязък спад при атаки. Тези "стопове" могат да "изтеглят" инвеститора от позицията, преди да е загубил голяма сума.
investor.bg

S&P: Европейските компании за имоти се насочват към по-рискови инвестиции

12.06.2007
Европейските компании от сектора на имотите започват да диверсифицират портфейлите си, като се преориентират към инвестиции в по-рискови активи, сочи анализ на Standard & Poor's.

Главната причина са покачващите се лихвени нива, които оказват натиск върху доходността от инвестициите, сочи докладът.

Според него консолидацията все още е в плановете на редица представители на сектора, като компаниите продължават да търсят сделки за придобиване на цяло портфолио или смесени дружества като средство за растеж.

S&P добавя, че компаниите се възползват от високите цени, за да увеличат оборота си от продажбата на имоти, като обикновено реинвестират печалбата в активи с по-малка доходност или второстепенни активи, които имат потенциал да се доразвият.

„Въпреки че средата на растящи лихви ще постави предизвикателство пред перспективата за значителна възвръщаемост занапред, тя ще помогне на пазара да се отърси от маргинални инвеститори и навярно ще охлади климата на придобивания. Това ще позволи на европейските компании да ускорят темповете си на инвестиции”, казват от S&P.
investor.bg

ОЧАРОВАНИЕТО НА КОРПОРАТИВНИТЕ АКЦИИ

Най-големите световни фирми като General Electric, Philip Morris, Microsoft и The Coca Cola Co. са акционерни дружества. Те са притежание на стотици хиляди отделни хора и институции, които държат дялове (акции) от собствения им капитал. Акцията е средство, което позволява на всеки да печели от успехите на другия. Едва ли някой от нас си представя, че може да стане съдружник на Уорън Бъфет или Рем Вяхирев. Ако обаче си купи акции от Berkshire Hathaway или РАО Газпром, той става точно такъв.Когато купувате акции придобивате част от всяка една сграда, машина, мебел или патент – от всичко, което компанията притежава. Получавате и правото на глас в Общото събрание на акционерите. То решава принципни въпроси като издаването на допълнителни акции, продажбата на компанията на външни купувачи и смяната на съвета на директорите. Всяка акция дава право на един глас, така че колкото повече акции притежавате, толкова е по-голямо влиянието ви. Броят на акционерите обикновено е извънредно голям, като първокласните корпорации от рода на AT&T имат по няколко милиона акционери. Поради това притежаването на 10% от всички акции може да е достатъчно, за да се придобие контрол върху компанията. По закон инвеститорите, които държат повече от 5% от акциите са задължени да разкрият самоличността си.Инвеститорите купуват акции, за да спечелят от полагащите им се дивиденти, или от продажбата на акциите на по-висока цена. Ако компанията се управлява добре и носи добри доходи, вие като акционер също печелите. Много компании отделят част от годишните си печалби за своите акционери, като на всеки три месеца им плащат дивиденти.Например Philip Morris традиционно отделя по-голяма част от печалбата си – 39.5% при 25.3% средно за пазара и инвеститорите предпочитат акциите й тъкмо заради текущия доход, който те осигуряват. Други като Nokia реинвестират по-голямата част от своите печалби, за да разширят и укрепят пазарните си позиции, поради което плащат малки дивиденти. Те също са привлекателни за инвеститорите, които очакват компанията да се разрасне, а заедно с това и цената на акциите да се покачи.Цените на акциите се изменят непредвидимо, но не и случайно. Акцията няма фиксирана, обективна стойност. По всяко време тя струва толкова, колкото инвеститорите смятат, че струва. Когато купувате акция залагате на това, че интересът към нея ще нараства, в резултат на което цената й ще се повиши. Вашият залог прилича на хазарт, но не е като игра на рулетка, при която топчето може да спре на 11, независимо от това, че всички около масата са заложили на 23. На фондовата борса самия залог влияе върху крайния резултат. През последните няколко години около информационните технологии се развихри невероятен ентусиазъм и инвеститорите се втурнаха да купуват технологични акции, като очакваха рекордни печалби. Като цяло секторът се представяше под очакванията, но въпреки това цените на технологичните акции непрекъснато нарастваха. Просто защото инвеститорите очакваха те да нарастват.Когато търгувате с акции трябва да следите на какво залагат останалите участници на пазара. Фондовият пазар обаче е нещо много повече от безброй инвеститори, всеки от които следи какво правят останалите. Самите компании също са подложени на най-внимателен анализ. Тъй като стойността на акциите пряко зависи от финансовите им резултати, инвеститорите предпочитат компании с по-благоприятни изгледи за високи и стабилни продажби и печалби. И тежко и горко на компаниите, които обявят разочароващи резултати. В средата на февруари компанията Emulex направи предупреждение, че очаква по-ниски от плануваните приходи от продажби и намаляване на нетната печалба на акция. През следващите два дни стойността на акциите й спадна наполовина – от $78 на $39.Как можете да прецените дали компанията има добри изгледи за растеж? Като анализирате текущите и очакваните й печалби, привлекателността на нейните продукти или услуги, силата на конкуренцията, наличието на нови пазари, способностите на мениджърския екип.Съществуват и голям професионалисти, които са специализирани в проучването на компаниите, чиито акции се търгуват на борсата. Най-влиятелните от тях работят за големите инвестиционни банки като Credit Swisse First Boston, Merill Lynch, Goldman Sachs, Salomon Smith Barney. Финансовите аналитици определят най-вероятни равнища на цените за 12 месеца напред и определят инвестиционнен рейтинг на всяка акция. Освен това те изготвят подробни доклади за текущото състояние и перспективите на определени компании и цели отрасли. Срещу определен абонамент всеки може да получи достъп до тези анализи, а част от информацията се предоставя безплатно.
Карол

Информационният потоп

Най-важното условие за успешна борсова търговия е наличието на точна и навременна информация за всичко, което се случва на капиталовия пазар. Данни за сделките, които се сключват на борсата се получават първо от брокерските фирми и професионалните инвеститори. След 15 минутно забавяне те се появяват в лобито на брокерската фирма или на екрана на домашния ви компютър. По Интернет са достъпни и котировки в реално време. Информацията за сделките се състои от символ, последван от броя на изтъргуваните акции, текущата цена, знак за посоката на изменение спрямо предходната сделка и абсолютната сума, с която цената се е променила. Символът е буквено съкращение на името на компанията. Акциите, които се търгуват на Ню-Йоркската Фондова Борса имат най-много трибуквени съкращения. Например American Telephone and Telegraph има символ Т, General Motors – GM, а веригата ресторанти McDonald's – MCD. Всички акции, които се търгуват на Nasdaq, имат четирибуквени съкращения: например INTC за Intel, MSFT за Microsoft. Когато след броя на акциите стои буквата k, числото се умножава по 1000. Така данните ORCL3.2k@22.44^1.44 четем като "изтъргувани 3200 акции на Oracle Corp. на цена 22.44 долара, повече с 1.44 долара от предишната сделка". Информацията за сделките, които са на по-висока цена от предходната, е оцветена в зелено, тази за сделките на по-ниска цена – в червено, а когато сделката е на същата цена – в бяло. С помощта на Интернет може да се установи не само светкавична връзка с финансовите пазари, но и да се ползва внушителен обем полезна за анализ информация. Само за броени секунди можете да проверите финансовото състояние и последните новини, свързани с всяка от публично търгуваните компании, както и текущите и очакваните нетни печалби на акция, съотношенията цена/доходност и цена/счетоводна стойност, обема на изтъргуваните акции. С помощта на тези данни всеки инвеститор може да взема достатъчно грамотни решения. Съотношението цена/доходност показва колко са склонни да платят инвеститорите за дял от бъдещите печалби на компанията. За компанията Intel например това съотношение е около 23, а за Motorola – 32. Колкото по-оптимистични са очакванията, толкова по-високо е и съотношението, като при маниите то достига налудничаво големи размери: доскоро инвеститорите бяха склонни да плащат по 300-400 долара срещу 1 долар текуща печалба за компании като Ciena Corp и Broadcom Communications. За да се "удостовери" дали очакванията са реални, често съотношението цена/доходност се разделя на очаквания годишен растеж на нетните печалби. При 24.5% средногодишно нарастване на нетните печалби Intel значително превъзхожда Motorola с нейните 6.8% растеж. Големият растеж може да направи дори скъпите акции да изглеждат евтини. Например Checkpoint Software има съотношение цена/доходност 107, но същевременно нетните й печалби на акция нарастват със 104% всяка година. Много инвеститори предпочитат да работят със съотношението цена/счетоводна стойност на акция. Те считат, че счетоводната стойност действа като "под", който поддържа пазарната цена на акцията. Най-известната Интернет-търсачка Yahoo! има своя финансова страница (finance.yahoo.com). От нея има какво да се избере, включително възможността да симулирате инвестиционен портфейл, както и да следите финансовите новини. Този източник е особено подходящ за начинаещите инвеститори. По-напредналите биха предпочели www.quote.com, който осигурява едни от най-добрите аналитични средства. В него се публикуват новини и разнообразна финансова информация за компаниите, както и ценови графики с индикатори за анализ. Сайтът осигурява едномесечен безплатен абонамент за графики и котировки в реално време. След изтичането му можете да се абонирате отново. Индексите Dow Jones, Nasdaq и SP500 можете да следите безплатно в реално време. За тези, които обичат повече да се задълбочават в графиките www.prophetfinance.com може да се окаже отдавна търсеният сайт. Повече и по-подробни новини могат да се намерят на www.newsalert.com и www.futuresource.com. Най-добре пригоденият за подробен икономически и финансов анализ е сайтът www.marketguide.com. освен всичко друго той дава възможност над 9000-те публично търгувани компании да се сортират по определени критерии. Съвсем не е за пренебрегване и сайтът на "Уолстрийт Джърнъл" www.wsj.com. Чрез безплатен едномесечен абонамент ще получите достъп до солиден източник на статии, коментари и брокерски анализи.
Карол

Майсторските похвати

Начинаещите инвеститори обикновено не започват с къси продажби и маржин търговия, но не е зле да знаят как ветераните използват тези прийоми. Логически следва първо да купите някаква акция, и едва след това да я продадете. Но при късите продажби на практика първо продавате акциите, които после купувате. Ето как става това. Вземате назаем от брокера си 120 акции на Microsoft. Предварително сте проверили дали тези акции са разрешени за къса продажба и дали брокера ви текущо разполага с нужното количество. Продавате ги за по 61 долара, прибирате 7320 долара и чакате цената им да спадне. Когато след няколко дни Microsoft се търгува на нива 56 долара, купувате 120 акции за 6720 долара, връщате ги на брокера и в джоба ви остават 600 долара. При това цялата операция за вас е съвсем проста: вие само продавате и купувате, а процедурата по заемането и връщането на акциите се движи от брокера. Закупуването на продадените накъсо акции се нарича покриване на късата позиция. За времето, през което чакате цената да спадне достатъчно, дължите на брокера лихви. Освен това в цената на сделката трябва да се калкулира и таксата на SEC, която се дължи при всяка продажба на акции. Тя е в размер на 1/3 от 1% от стойността на продажбата. Късите продажби са много привлекателни като възможност да се печели и от низходящо движение на цените, но са и много рисковани. При обикновената покупка можете да загубите най-много това, което сте вложили, с други думи 100% от инвестицията. Ако обаче сте продали накъсо акции на Procter and Gamble за по 52 долара, но се окаже, че сте сбъркал и трябва да покриете позицията си на цена 132 долара, загубата ви ще надхвърли 150%! Както за късите продажби, така и за покупките на маржин трябва да подпишете споразумението за маржин търговия и да депозирате в специална маржин сметка поне 2000 долара. Когато решите да купувате на маржин, вместо акции вземате назаем пари. По правилата на Федералния резерв имате право да заемете сума, равна на 1/2 от покупната цена на акцията. Ако желаете да закупите на маржин 200 акции на IBM на цена 115 долара, трябва да инвестирате най-малко 11 500 долара свои пари, а останалите можете да получите от брокера си. По заема дължите лихва, равна на т.нар. Broker Call Rate + надбавка от порядъка на 0.25-0.5 пункта. Докато не продадете акциите на IBM не сте длъжни да връщате заема. Възможността да заемате пари от брокера ви позволява да инвестирате в повече позиции. Освен това се получава нещо като по-голяма "предавка" на потенциалните печалби и загуби. За брокера е важно само да си получи обратно парите, които ви е дал назаем заедно с уговорената лихва. Цялата печалба, която може да бъде реализирана от маржин покупката остава за вас. В примера с IBM ако цената на акциите се покачи на 145 долара (+26%)и ги продадете, ще получите 29 000 долара. Като върнете на брокера 11 500 плюс лихвите и комисионните, ще ви останат близо 17 500 долара. Това означава, че сте си "заработили" 6 000 долара, или 52% печалба. Главното предимство на маржин търговията е това, че печалбите ви се мултиплицират. Главният недостатък е, че същото важи и за загубите. Не всяка акция, която купите на маржин, ще се повишава. Според правилата за този вид търговия когато цената на акцията спада, само вашата част от първоначалната инвестиция намалява. Сумата, с която брокерът участва, не се променя. Ако цената на закупените акции намалее твърде много, в нашия пример от 115 на 55 долара, парите от продажбата им могат да не стигнат дори за връщане на заема, взет от брокера. За да се предпазят от такива неприятни изненади, когато цените на акциите спаднат с повече от 25%, брокерите изпращат на своите клиенти маржин кол. Той представлява обаждане с настояване да внесете още пари по сметката си, така че съотношението между вашите пари и парите на брокера отново да стане 1:1. Когато акциите на IBM достигнат цена 86.25 долара, брокерът ще поиска да преведете по сметката си допълнително 2875 долара, за да се възстанови първоначалният маржин от 50%. Ако не искате да инвестирате повече средства в позицията си, ще трябва да я закриете, да изплатите заема си към брокера и да понесете загубата от 5750 долара.
Карол

Кak акциите направиха 4 000 000 американци милионери

Търговията с акции е едно от най-престижните, но и най-енигматични занятия. "Трейдърите" – високоплатени "профита" или просто надарени млади хора – създават впечатление на волеви личности със съобразителен ум и силно желание да спечелят. За тях се говори, че дължат успехите си на някакъв особен дар, който им позволява по-добре от останалите хора да се ориентират във водовъртежите на "Уолстрийт". Това обаче е мит. Наистина сложните борсови игри не са лъжица за всяка уста, но всеки може да търгува с акции – стига да се научи на това. Успехът зависи не от някакви особени способности, а от елементарното умение внимателно да се следи пазара и да се избира най-подходящата инвестиция. После остава само да се вдигне телефона и да се подаде подходящата поръчка – отскоро това могат да правят и българските инвеститори. Благодарение на фондовия пазар през последните десет години броят на милиардерите в САЩ нарасна от 200 на повече от 450, а един на всеки 50 души е милионер. Печалбите от търговията с акции обаче отдавна не са привилегия само на най-богатите. Все повече и повече обикновени хора участват самостоятелно на фондовата борса, като продължават да практикуват основната си професия. Поръчки за покупки и продажби се подават от домове, офиси, хотели, летища – практически от всяко място, което разполага с подходящи комуникации. Един от традиционните начини да се правят пари е покупката на акции на малки, новосъздадени фирми, които имат отлични перспективи за растеж. Чисто финансовите показатели, които разкриват силата на новите компании, са нетната печалба на акция и ръстът на продажбите за последните две-три години. "Отличните" цифри за различни за отделните отрасли. Например идеалната за покупка технологична компания би имала средногодишен ръст на продажбите 50%, а нетната й печалба на акция би нараствала с по 30% годишно. От своя страна идеалната фармацевтична компания би следвало да има 20% годишен ръст на продажбите и увеличение на нетната печалба на акция не по-малко от 35% годишно. Някои инвеститори предпочитат да използват и съотношението цена/доходност, като избират компании, за които то има по-ниски стойности. Наистина, фирмите с "надуто" съотношение трябва да се избягват, но едва ли някой иска да си купи евтина компания, перспективите пред която са да си остане евтина. Много сполучлив пример за добра инвестиция в малка перспективна компания е покупката на акции от Veritas Software. В началото на 90-те години малкият производител на софтуер е извън светлината на прожекторите, но продажбите му нарастват средно с 90.7% всяка година – три пъти по-бързо от обичайното за технологичните компании. И по-проницателните инвеститори, които залагат на компанията, са богато възнаградени. Между 1993 и 2001г. акциите й поскъпват повече от 150 пъти. Точно такъв тип са били и инвестициите в днешните гиганти Microsoft и Cisco. 1000 долара, вложени в една от двете компании преди десет години, днес се равняват съответно на 38 000 и 706 000 долара! В сферата на капиталовите пазари прекалената предпазливост никога не е излишна. Около новите компании често се развиват мании, затова щом цената започне да нараства стремглаво е по-добре акциите да се продадат. В противен случай рискувате да загубите почти всичко, когато след манията настъпи крах. Друга възможност за реализиране на печалби или поне за предпазване от по-значителни загуби, е инвестирането в "защитни" акции, които са по-слабо чувствителни спрямо икономическия цикъл. Това са акции на компании, които произвеждат тютюневи и спиртни напитки, фармацевтични и биотехнологични продукти, хранителни стоки и филми. Понастоящем такава инвестиция не е лишена от смисъл, тъй като след 10 години непрекъснат растеж САЩ са на прага на рецесия, която едва ли ще бъде избягната. Увеличаването на дела на "нецикличните" акции в инвестиционния портфейл може да ви спаси от кошмара, който сполетя притежателите на технологични акции. При все това парите ви остават на фондовия пазар и запазвате всички шансове да спечелите, ако лошия сценарий не се състои и пазарните индекси направят нови върхове. Между септември 2000г. и февруари т.г. фондовият пазар е в низходяща вълна и цените на акциите спадат с близо 7%. В същото време акциите на Philip Morris се оказаха много добра защита срещу спада и поскъпнаха с 85%. Един изключително доходоносен и при това доста сигурен начин да се печели от активна борсова търговия е като се следят внимателно финансовите новини и слухове. Когато някоя компания стане обект на желание за сливане или поглъщане от друга, отношенията между управителните екипи на двете фирми започват "военни действия". Целта на "агресора" е да превземе отвътре набелязаната за поглъщане компания, като си осигури мнозинство в общото събрание на акционерите. От своя страна нападнатия мениджърски екип също купува акции, за да блокира нежелани решения. В резултат на това цената на акциите започва да нараства. Колкото е по-ожесточена битката за придобиване на компанията, толкова по-скъпи стават акциите й и толкова е по-голяма печалбата на тези, които навреме са предусетили готвената офанзива и са заели дълги позиции. Дори и когато поглъщането е "приятелско", потенциалните изгоди са големи. Нашумялото сливане с America Online донесе голяма полза на закупилите акции от Time Warner. Когато сделката бе обявена в петък, 7 януари 2000г., пакет от 100 акции струваше 6475 долара. На следващия понеделник потенциалната му стойност достигна 11063 долара, тъй като споразумението за сливане предвиждаше притежателите на една акция от Time Warner да получат 1.5 акции от America Online Обикновеният инвеститор може да увеличи печалбата си, ако заедно с купуването на акции на нарочената за поглъщане компания продаде накъсо акции на фирмата-агресор. Опитът за поглъщане отнема много ресурси, без да има гаранции, че ще бъде успешен. Поради това инвеститорите избягват акциите на фирми, които предприемат поглъщане. На 19 декември м.г. Ciena Corp., водещ производител на оптично комуникационно оборудване, оповести намерението си да закупи малък доставчик на комуникационна техника. Тази новина предизвика нервност у инвеститорите, което доведе до спад в цената на акциите й от 96 на 73 долара (24%) само за един ден. В следващите три дни акциите поевтиняха до 59.9 долара. Инвестиция от 1000 долара в къса продажба на Ciena би донесла печалба от 361 долара, или 36% само за три дни! При сегашния низходящ пазар късите продажби си остават основен източник на печалби. При тях се продават взети назаем от брокера акции в очакване цената им да спадне. Когато това стане, те се купуват и му се връщат обратно. Не всички акции обаче стават за къси продажби. Забранени са издадените по-малко от шест месеца преди момента на късата продажба и тези, които струват по-малко от 5 долара. Засега главните жертви на късите продавачи са компаниите от Nasdaq, и по-специално технологичните фирми. Ако обаче американската икономика се размине с "мекото кацане" и изпадне в криза, ще настъпи часът накъсо да се продават и акции от традиционната икономика. Късата продажба като възможност да се печели и от падащи пазари е много сладка, но трябва да се държи сметка и за поемания риск. При обикновената покупка загубата е ограничена в рамките на 100%, докато късите продажби могат да причинят и много по-големи щети, ако заетата позиция не може да бъде дочакана да "излезе". Затова ползването на стоп-ордери при този вид търговия е много препоръчително. Някои от инвестиционните посредници у нас предоставят възможност да се подават "подвижни" стопове. Те следват цената, когато тя се движи в прогнозираната посока и носи печалби. При по-рязка смяна на тенденцията се активират и ви "изваждат" от пазара, като запазват натрупаната печалба.
Карол

Пулсът на пазара

Фондовият пазар прилича на огромно загадъчно същество, което непрекъснато е подложено на щателно проучване. Независимо от това какво точно става на пазара, инвеститорите искат да знаят как става, защо става и защо не става нещо друго. Тъй като залогът е много голям, дейността на фондовия пазар се изучава по всякакъв възможен начин като се следят екстремалните стойности и движението на пазара за всеки ден, месец, година и повече.Целта е да се прогнозира бъдещото движение на акциите въз основа на настоящото и миналото им поведение на пазара. Основният обект на тези проучвания са пазарните индекси. От една страна чрез тях се проследяват дългосрочните покачвания и спадания на пазара, което помага на инвеститорите да се ориентират кога да купуват и кога да продават. От друга страна те се използват за еталон, с който се сравнява движението на отделните акции. Най-известен и най-популярен е индексът Dow Jones Industrial Average, който се изчислява от 1896г. и включва акциите на 30 големи индустриални корпорации, които се търгуват на борсата в Ню Йорк. По-представителен от него е Standard and Poor's 500 Index, който включва значително по-голям брой фирми от различни отрасли. Макар и по-нов, индексът Nasdaq Composite е от основно значение за търговците и инвеститорите. Той включва повече от 4500 акции, които се търгуват на извънборсовия пазар. Водещо място в индекса заемат технологичните корпорации и компаниите от сферата на биотехнологиите. Когато в Ню-Йоркското метро чуете, че "пазарът" е скочил с еди-колко си точки, имайте предвид, че се говори за Nasdaq, а не за популярния Dow Jones. В допълнение към пазарните индекси се публикуват и други индикатори. NYSE Highs/lows включва компаниите, чиято цена е достигнала най-високата или най-ниската си стойност за период от една година. (Продавачите на шампанско и цветя следят тези данни с най-голям интерес). Most active issues отбелязва компаниите, с чиито акции са станали най-големите сделки през деня. За фондовия пазар е нещо обичайно дневният обем на търговията с една акция да надхвърля няколко милиона броя. Diaries са нещо като "моментална" снимка на пазара. В тях се отразява обемът на всички изтъргувани акции, броят на поскъпналите и броят на поевтинялите. Percentage Gainers and Losers отразява акциите, чиято цена е претърпяла най-значителна промяна през деня. Тя се измерва в проценти, а не в долари. Фондовият пазар като цяло се покачва, когато много хора инвестират в него. При намаляване на инвестиционната активност той "губи точки". Решението на инвеститорите защо и дали да купят акции зависи от няколко неща. Част от тях са чисто икономически: производството, лихвените проценти и валутните курсове. Например разширяването на паричната маса стимулира всички видове инвестиции, а промените в данъчното облагане могат да стимулират покупката на акции. Освен това се отчита и влиянието на социални и политически фактори. Неблагоприятните икономически последици от социално недоволство, предстоящи избори или международен конфликт могат да изплашат инвеститорите и да доведат до спадане на активността на фондовия пазар. Движенията на цените на акциите са циклични: известно време те се повишават, след което тенденцията се променя и започва спад. Периодът на повишаващи се цени се нарича "бичи" пазар: бикове са пазарните оптимисти, които очакват и залагат на повишение на цените. Когато започне спадане на цените настъпва "мечият" пазар. На фондовата борса непрекъснато кипи борба между "биковете" и "мечките", като всяка група се стреми да тласне пазара в желаната от нея посока. По правило възходящите пазари се развиват за по-дълго време, отколкото низходящите. Не че цените винаги се покачват повече, отколкото спадат: просто повишението изисква повече време и "усилия", отколкото спадането, което може да бъде бързо и рязко. Най-известният борсов крах е този от 29 октомври 1929г., когато индексът Dow Jones губи близо 12% от стойността си само за ден. Общият му спад спрямо рекордните стойности от септември 1929г. е 51%. На 19 октомври 1987г. фондовият пазар се срива с над 22% – най-големият еднодневен спад в историята. За разлика от предишния крах този не предизвиква икономическа криза и затова остава на заден план. Най-големият и продължителен бичи пазар се разви през 90-те години на миналия век и завърши през 2000г. Всички пазарни индекси достигнаха рекордни исторически върхове около януари-март с.г. Оттогава Дау Джоунс се понижи с 8.5%, Standard and Poor's 500 – с 20%, а Nasdaq направо се срина с 56%.
Карол

И с малко пари може да се печели добре

През последните няколко години нашенецът се научи да се ползва от услугите на различни тесни специалисти, но все още малцина се престрашават да поверят управлението на спестените си пари в ръцете на вещ финансист. Българите предпочитат да оставят парите си "на сигурно място" под дюшека или в буркани, вместо да ги накарат да работят за тях. В днешния динамичен свят с толкова развити финансови пазари да се оставят личните спестявания просто на влог си е направо престъпление спрямо финансовото благополучие на семейството. Хората с грижа за своето бъдеще и за успеха на своите деца, търсят начини да вложат спестените си средства там, където могат да получат най-добра доходност. А банковия депозит или дюшека определено не са такива. Лихвата, която човек може да получи от влог в банка често не може да покрие дори и инфлацията. И затова ако парите не бъдат вложени на подходящо място те не просто не се увеличават, а дори намаляват като стойност с времето. Един пример: в продължение на 40 години спестявате по 500 лв. годишно за "старини". Ако държите парите си в къщи, когато се пенсионирате ще имате за харчене по 1 000 лв. годишно в продължение на 20 години. Ако обаче вместо това инвестирате тези 500 лв. при 5% годишна доходност, когато се пенсионирате ще разполагате с по 4 850 лв. ежегодно. Както се вижда разликата е съществена. Разбира се, по-високата доходност е свързана и с поемането на малко по-голям риск. Ако държите парите си в банка след една година ще получите сигурни 3.5%. Ако инвестирате в двугодишни Държавни ценни книжа можете да реализирате между 5 и 7% доходност в зависимост от условията на финансовите пазари. Покупката на български акции може да донесе 20, 30 или дори 50% доходност, но със същата вероятност можете да реализирате 15 или 30% загуба – при добре балансиран портфейл. Търговията с американски и европейски акции и валута може да се окаже дори още по-доходна и същевременно по-рискова.Всеки би следвало да определи сам за себе си каква доходност би желал да получи за своите спестявания и съответно колко риск е склонен да поеме. Но за обикновения човек е изключително трудно да се оправи в многообразието от различни финансови инструменти. Тук на помощ би следвало да дойде финансовия консултант – експерт, който добре познава особеностите на вложенията в акции, облигации и валута и може да му помогне да определи своите финансови цели и да направи такава инвестиция чрез която най-успешно би могъл да ги постигне. Обикновено финансовите цели са натрупването на пари за старини, покупка на жилище или автомобил, осигуряване на добро образование на децата или изплащането на заеми. Ползата от услугите на финансовия консултант е не само по-добрата доходност, която сам човек не би могъл да постигне, но и спестеното време и усилия. Освен това при неочаквана промяна на финансовите цели или външен шок (като атентата в Ню Йорк) наличието на финансов консултант ще предотврати взимането на прибързани решения като например продажбата на валута по неизгоден за момента курс. Специалистите освен това са "по-навътре" в нещата, така че когато се появи нов финансов продукт те могат своевременно да го предложат на своите клиенти. Не е маловажно и това, че чрез доверителното управление обикновените хора получават достъп до пазари, които иначе биха били недостъпни за тях. А на тези пазари обикновено се постига завидна доходност. Какво ви струва всичко това? Финансовият консултант печели тогава, когато и вие печелите. Неговия хонорар е между 15 и 30% от печалбата, която той е натрупал за вас. Освен това му дължите и определена такса, необходима за покриване на административните разходи по управление на средствата и платените комисионни по финансовите сделки. При всички положения дори и сам да управлявахте парите си тези разходи са неминуеми и при това ще бъдат в по – голям размер.
Karol

Лоша дума ли е "фундаменталист"?

Търговията с ценни книжа се слави като едно от най-предизвикателните човешки занятия, изискващо бърз ум, съобразителност, самообладание и здрава нервна система. Успешната търговия с акции изисква изработването на система за анализ на пазара и вземане на решения. Съществуват два подхода при оценката на фондовия пазар и вземането на оперативните и стратегически решения: фундаментален и т. нар. технически. Разпространено е убеждението, че това са два противоположни подхода или две напълно несъвместими школи. Това не е съвсем точно. Фундаменталният и техническия анализ описват едно и също явление от различна гледна точка, от което не следва, че изводите им непременно трябва да си противоречат. Просто единият е с по-нормативен характер и изводите му се отнасят до това какво би следвало да наблюдаваме на фондовия пазар. Другият има позитивен характер и описва това, което всъщност става на пазара. Фундаменталният анализ представлява научно изследване на факторите, от които зависи цената на дадена акция. Той започва с изучаване на общото състояние на икономиката, продължава с проучване на отделните й сектори и завършва със сравнение между пазарната цена на дадена акция и факторите, които я определят: доходът и очакваните дивиденти. Тук се борави с понятия като БНП, безработица, инфлация, валутен курс, търговски баланс, парична и бюджетна политика, бизнес цикъл. Оценката за "реалната" стойност на анализираната ценна книга се прави с помощта на математически модели. Те включват параметри като ликвидационна стойност, пазарна капитализация, темп на нарастване на дивидентите, дял на задържаните печалби, съотношение цена/доходност и цена/счетоводна стойност. Най-следените данни са тези за нетните печалби на акция, които компаниите обявяват на всеки три месеца. Те са най-важният показател, по който инвеститорите си правят изводи за това доколко успешно се управлява компанията. С времето професионалните анализатори на Уолстрийт са се научили почти съвършено точно да прогнозират нетните печалби на акция. Когато някоя компания обяви данни, които се различават от техните очаквания, пазарът тълкува разминаването като заслуга или "издънка" на мениджърския екип.Често положителната изненада, т.е. по-големите нетни печалби от предвижданите, минава "между другото". Но ако бъдат обявени данни дори и с цент по-ниски от очакваните, инвеститорите изпадат в шок. В началото на февруари 2001г. компанията Cisco Systems обяви нетна печалба на акция от 18 цента при очаквани 19, което се случва за пръв път в историята на компанията. Пазарът реагира много нервно и за няколко дни цената на акциите се понижи от 35 на 28 долара, или с 15%. Когато инвеститорите получават подобни неприятни изненади, за компанията ще е добре, ако се размине само с толкова. Защото ако някой от по-влиятелните анализатори реши да понижи инвестиционният й рейтинг, цената на акциите може буквално да се срути с над 50% за ден-два. Пресен е примерът с Emulex Corp., която обяви, че очаква по-ниски приходи от продажби за първото тримесечие на годината. Инвестиционният й рейтинг бе намален от "Покупка" на "Неутрален", а акциите й се сринаха от 78 до 40 долара само за един ден. Ако по някаква причина инвестиционният рейтинг на някоя компания бъде повишен, цената на акциите й може бързо да се изстреля нагоре. През юни 1999г. Morgan Stanley повиши рейтингът на I2Technologies заради очакваните по-големи приходи от продажби. Моментално цените на акциите скочиха от 8 на 10 долара, или с 25%. Фундаменталният анализ осигурява обективно и логически свързано обяснение на движенията на цените на акциите. Той обаче е твърде сложен за индивидуалния инвеститор, включва твърде много условности и изводите му рядко могат да бъдат категорични и конкретни. При все това той е доминиращ сред академичната общност и в медийното пространство и се ползва от стотиците анализатори на инвестиционни фондове, финансови къщи и банки.
Карол

Не плувай срещу течението

Като гледа оживената глъчка на борсовия под, непрекъснатата смяна на символи и цифри и самоуверените дилъри човек остава с впечатлението, че Уолстрийт е свят на свръхчовеци, където царуват целесъобразност и пресметливост. Зад безупречния външен вид, сложния борсов жаргон и самодоволните коментари обаче стоят съвсем реални, обикновени хора. И според техническите анализатори не новините и математическите модели, а техните субективни решения стоят в основата на пазарните движения. Техническият анализ подхожда към фондовия пазар от психологическа гледна точка. В литературата той бива определян като "опит да се използват повтарящи се и предвидими модели на движение на цените за извличане на търговски печалби". Това определение обаче е някак непълно и едностранчиво. Техническият анализатор се концентрира върху самия пазар и се опитва да предусети посоката, в която той ще поеме и начина, по който останалите участници ще реагират на всяка нова информация. От негова гледна точка важна е не самата информация, а тълкуванието което ще й даде мнозинството участници на пазара. Така например след като на 3 януари 2001г. Федералният резерв намали лихвените проценти с 50 базисни пункта (0.5%) Dow Jones се покачи с 300 точки (2.8%), а технологичният индекс Nasdaq – с цели 327 (14.1%). При следващото такова намаляване на лихвите на 31 януари Dow Jones остана непроменен, а Nasdaq се понижи с 66 пункта. Една и съща новина – две противоположни реакции. Основен обект на изследване при техническия анализ е графиката на движението на цените: тя отразява както миналото на пазара, така и бъдещите тенденции, които с в процес на развитие. Традиционният технически анализ работи с понятията ценови тренд (тенденция), нива на подкрепа и съпротива, графични фигури като глава и рамене, възходящи и низходящи триъгълници, клинове и др. Така например от миналия ноември индексът Dow Jones се движи в "канал", като нарастването му среща съпротива на нива 11000 пункта, а спадането му се преустановява на 10200 пункта – ниво на подкрепа. При пробив нагоре индексът най-вероятно ще достигне 11800 пункта, а при пробив надолу – 9400 пункта. Използват се и множество индикатори, които показват силата на протичащите ценови движения и дават сигнали за покупка, продажба или промяна на тренда. Сред най- популярните са обема, подвижните средни, индексът на относителната сила, отношението между опциите за покупка и тези за продажба. От една година насам акциите на Philip Morris са във възходящ тренд, като всеки нов връх и всяко следващо дъно са по-високи от предишните. От септември 2000г. цената винаги се е намирала над 50-дневната подвижна средна, но индексът на относителната сила показва "задъхване" на възходящото движение. В момента Philip Morris се търгува на 46.5 долара, като преди година е бил 20 долара. По-сериозен сигнал за обръщане на тенденцията може да бъде даден, ако цената спадне под 38.75 долара.Съществуват множество теории в областта на техническия анализ, макар последователите му да го наричат "повече изкуство отколкото наука". Най-ранна е теорията на Дау, според която на пазара действат главни, второстепенни и малки трендове, които могат да бъдат разкрити на графиката преди да са се развили напълно и да бъдат използвани за извличане на печалби. Най-модерна е вълновата теория на Елиът. Тя гласи че движенията на цените на акциите се определят от вълни на оптимизъм и песимизъм сред участниците на пазара. Всяко движение по посока на основния тренд се състои от пет последователни вълни на оптимизъм и песимизъм, последвани от корекция в обратната посока, състояща се от три вълни. Този базисен модел се повтаря на всяко ниво – от ежеминутните трепкания на цените до десетилетните трендове. Последователите на техническия анализ съвсем не отхвърлят постиженията на алтернативния подход. Много от тях ползват "фундаментална" информация и са на мнение, че цените в крайна сметка достигат нивата, определени от фундаменталните фактори.

Колко сте богати зависи от това как инвестирате

Парите са семето на парите – това отдавна са установили разумните инвеститори на Запад. Докато нашият бай Иван се чуди къде да скъта спестените левчета от продадените гергьовски агнета: в банката или в глинено гърне под ябълката, неговият връстник Джон внимателно обмисля своите инвестиции с помощта на личния си финансов консултант. През последните години американците държат все по-малко и по-малко пари в брой или в банката. От 1989г. досега делът на този вид вложения е намалял наполовина и днес едва около 10% от богатството на американеца е депозирано в банка. Всеки се стреми да получи значително по-голямата доходност, която предлагат държавните ценни книжа, корпоративните облигации, инвестиционните фондове, различните форми на доверително управление и фондовата борса. Все повече и повече обикновени хора управляват самостоятелно парите си, като ползват услугите на финансови консултанти. Поръчки за покупки и продажби на ценни книжа се подават от домове, офиси, хотели, летища – практически от всяко място, което разполага с подходящи комуникации. Резултатът е повече от задоволителен: благодарение на сделките с ценни книжа през последните десет години броят на милиардерите в САЩ нарасна от 200 на повече от 450, а един на всеки 50 души е милионер! В САЩ имa цяла индустрия, чиято задача е да подпомага инвеститорите при избора на най-подходящо място за влагането на парите им. Докато бай Иван получава оскъдна финансова информация само когато ходи в пощата да си взима пенсията, сър Джон може да разчита на компетентното мнение на мастити анализатори като Аби Коен от Goldman Sachs и Пол Черни от Standard and Poor's. Всяка от големите инвестиционни банки предлага еталонен портфейл с най-подходящото според нея съотношение между кеш, ДЦК, облигации, акции и други финансови продукти. Преди последното сериозно покачване на борсите въпросната Аби Коен препоръча на инвеститорите да увеличат дела на акциите в портфейлите си от 63 на 75%. У нас също има доста добре подготвени специалисти, които могат да ви окажат адекватна помощ ако решите да развържете парите си. Ако поискате такава услуга от банка на вас едва ли ще погледнат сериозно, ако не носите със себе си поне 50 000 от зелената валута. Но в немалкото финансови къщи и лицензирани инвестиционни посредници ще бъдете добре посрещнати дори със скромните 1000 долара.
Карол

Предимствата на големите числа

Грамотните инвеститори не се задоволяват с мизерните проценти, получавана от банковите депозити, а търсят начини да вложат парите си в по-високодоходни книжа. Те обаче често се сблъскват с проблема на малкия човек: гювеч има, но за големите батковци. Докато с акции на международните капиталови пазари може да се играе и с 2000 долара, то за да купиш изгодно държавни или корпоративни облигации ти трябват поне 25 000, и то за една сделка. Много хора на запад могат да си позволят такава цифра, но нали в портфейла освен книжа с фиксирана доходност трябва да има и акции, и кеш, и застрахователни полици... За да решат този проблем многото на брой малки инвеститори обикновено се обединяват и създават инвестиционен фонд. По този начин те получават едновременно достъп до скъпите пазари и икономии от разходите по сделките, защото не е все едно дали при 15 долара комисионна ще купиш 50 или 5000 акции. Всеки участник в инвестиционен фонд участва в печалбите и загубите според размера на парите, които е внесъл. Управлението на фонда обикновено се поверява на опитни финансови експерти или на реномирани финансови къщи като Morgan Chase, Merill Lynch и Nomura. Те получават възнаграждение като процент от реализираните доходи на фонда, а в някои случаи като удържат 1-2% първоначална такса от желаещите да се включат. Различната толерантност на инвеститорите към риска е причина да съществуват фондове с най-разнообразни комбинации от активи. За тези, които не са склонни да поемат много риск, са предназначени фондовете, които инвестират предимно в държавни ценни книжа и облигации. По презумпция те би трябвало да носят и по-ниска доходност, но ако ги управляват добри експерти, това може и да не е така. Например Invesco Gilt Fund носи на своите вложители 9% ежегодно от 1995г. насам при положение, че ливите по държавните ценни книжа, в които фондът инвестира, през нито една от тези години не са надвишавали 6%! Други фондове са специализирани в инвестиции на фондовите борси, като акциите заемат над 70% от активите им. Съществуват инвестиционни фондове, предназначени само за Европейския съюз, азиатските тигри, или нововъзникващите пазари, какъвто е и България. Един особен тип инвестиционни фондове печелят дори и когато финансовите пазари са в депресия. Те участват както в покупки на акции, така и в къси продажби, фючърси и опции, което им позволява да правят пари дори от такива трагични събития като атентата в Ню Йорк на 11-ти миналия месец. Много от финансовите къщи, които управляват парите на малките инвеститори, са изградили цели "семейства" от фондове. Те могат да задоволят дори и най-претенциозните вложители по отношение на предлаганата доходност, ликвидност, времетраене и място на инвестицията. Най-известните от тях са Vanguard, Fidelity, Value Line и Prudential. С помощта на личния си финансов консултант сравнително лесно можете да насочите парите си към тях дори и от България.
Карол

Умението да се изчака

Парите са семето на парите – това отдавна са установили разумните инвеститори на Запад. Докато нашият бай Иван се чуди къде да скъта спестените левчета от продадените гергьовски агнета: в банката или в глинено гърне под ябълката, неговият връстник Джон внимателно обмисля своите инвестиции с помощта на личния си финансов консултант. През последните години американците държат все по-малко и по-малко пари в брой или в банката. От 1989г. досега делът на този вид вложения е намалял наполовина и днес едва около 10% от богатството на американеца е депозирано в банка. Всеки се стреми да получи значително по-голямата доходност, която предлагат държавните ценни книжа, корпоративните облигации, инвестиционните фондове, различните форми на доверително управление и фондовата борса. Все повече и повече обикновени хора управляват самостоятелно парите си, като ползват услугите на финансови консултанти. Поръчки за покупки и продажби на ценни книжа се подават от домове, офиси, хотели, летища – практически от всяко място, което разполага с подходящи комуникации. Резултатът е повече от задоволителен: благодарение на сделките с ценни книжа през последните десет години броят на милиардерите в САЩ нарасна от 200 на повече от 450, а един на всеки 50 души е милионер! В САЩ имa цяла индустрия, чиято задача е да подпомага инвеститорите при избора на най-подходящо място за влагането на парите им. Докато бай Иван получава оскъдна финансова информация само когато ходи в пощата да си взима пенсията, сър Джон може да разчита на компетентното мнение на мастити анализатори като Аби Коен от Goldman Sachs и Пол Черни от Standard&Poor's. Всяка от големите инвестиционни банки предлага еталонен портфейл с най-подходящото според нея съотношение между кеш, ДЦК, облигации, акции и други финансови продукти. Преди последното сериозно покачване на борсите въпросната Аби Коен препоръча на инвеститорите да увеличат дела на акциите в портфейлите си от 63 на 75%. У нас също има доста добре подготвени специалисти, които могат да ви окажат адекватна помощ ако решите да развържете парите си. Ако поискате такава услуга от банка на вас едва ли ще погледнат сериозно, ако не носите със себе си поне 50 000 от зелената валута. Но в немалкото финансови къщи и лицензирани инвестиционни посредници ще бъдете добре посрещнати дори със скромните 1000 долара.
Карол

Kaк да печелите от прогнозите на пазара

Най-трудната част от инвестирането на международните капиталови пазари е решението коя акция да продадем, от каква цена и къде да си теглим печалбата. То изисква добро познаване на фондовия пазар и умения да се анализира графиката на движение на цената на избраната акция. Обикновените инвеститори обаче нямат достатъчно квалификация и време, за да правят такива анализи. Реномираните инвестиционни посредници правят анализи на компании, но за инвеститора не е достатъчно да се каже, че една фирма е добра или че има отлични перспективи за растеж. А много от нашите финансови къщи могат да предложат само това, и то срещу солидно възнаграждение. В същото време анализите за движението на основните борсови индекси Dow Jones, Nasdaq и Standard and Poor's500 са напълно безплатни и се публикуват всяка седмица във финансовата преса и ежедневно в интернет-сайтовете на най-големите инвестиционни посредници. Как можем да се възползваме от тези прогнози? Когато решим да следим анализите на някой финансов експерт и открием, че той познава движенията на пазара в 60-80% от случаите, ние можем да използваме тази информация, за да печелим. Това става благодарение на съществуването на две изкуствени акции – DIA и QQQ. DIA (Diamonds Trust Series 1) плътно следва движението на големия индустриален индекс Dow Jones, а QQQ ( Nasdaq 100 Trust) е "сянката" на 100-те най-големи акции от технологичния Nasdaq Composite index. Ако разполагаме с качествена прогноза за движението на някой от тези борсови индекси можем да купуваме и продаваме DIA или QQQ и да печелим буквално "на гърба" на анализатора. Не всяка прогноза обаче може да ни свърши работа. На първо място е необходимо прогнозата да е конкретна – т.е. да казва с колко точно се очаква да се покачи или спадне индексът и кога ще стане това. И ако не се случи прогнозираното, какво друго може да се случи. Общи прогнози от рода на "Индексът ще върви нагоре..." или "Може да се очаква активна търговия..." нямат стойност. Следващото условие е прогнозата да е регулярна, т.е. да се подновява редовно на страниците на финансовия вестник или на интернет-сайта. Това е необходимо, за да сме сигурни, че анализаторът непрекъснато е в крак с пазара и във всеки един момент може да забележи промяна на тенденцията и да ни алармира чрез анализите си. И последното условие е да можем да разбираме посланието, което обикновено е скрито зад сложен борсов жаргон. Това става чрез четене на подходяща литература и посещение на часовете за свободен достъп, които някои финансови къщи са предвидили. Интересуващите ни въпроси можем да зададем и пряко на анализатора, ако след името му във вестника или интернет-сайта има оставен телефон или e-mail.
Карол

Как да изградим финансовото благополучие на семейството си

Модерното семейство планира как да живее, кога и къде ще прекарва отпуската си, внимателно подбира квартала, където ще закупи или ще наеме жилище и се грижи за добрия имидж на своите членове. За да могат обаче да си позволят да живеят така, както им се иска, съпрузите трябва много внимателно и прецизно да изградят финансовата стратегия на семейството. Най-важното при това е да се направи равносметка на източниците на доходи като заплатите на работещите членове на семейството, приходи от отдадени под наем недвижими имоти, печалби от допълнителни дейности – даване на уроци или продажба на пчелен мед собствено производство. В началото на всяка година е добре да се определи откъде колко пари се очаква да влязат в семейната каса и кога точно ще бъдат получени. Тези парични потоци всъщност ще ви позволят да преживеете и да осъществите всичко, което сте планивали през новата година. Второто нещо, което трябва да направите, е да определите и разходите, които семейството ще направи през годината. Освен обичайните храна, облекло и режийни разноски трябва да предвидите и лятната и зимната почивки, университетските такси на децата, вноските за автомобил или жилище и евентуално средствата, необходими за погасяване на взетите заеми. Тези плащания също трябва да ги подредите по време, когато ще бъдат направени. Общата равносметка ще ви покаже дали като цяло през годината ще спестите пари или ще трябва да вземате заеми, кога ще ви бъде най-тежко и кога ще имате на разположение повече пари, отколкото ви трябват. Когато сте наясно с тези неща е време да се обърнете към финансов консултант, с чиято помощ ще изградите най-подходящата за възможностите и нуждите на вашето семейство финансова стратегия. Той ще ви посъветва как е по-добре да се сдобиете с жилище, автомобил или битова техника: като първо спестявате и инвестирате спестените пари или като ги закупите веднага на кредит, който после ще изплащате. Можете да получите и компетентно мнение къде да вложите парите, които са ви излишни само временно, в рамките на няколко седмици или месеци. Да ги държите вкъщи или на депозит, това би било груба грешка. Съответно консултанта ще ви каже и как да се справите в периодите, когато финансовият натиск върху семейството ще бъде най-силен: дали да вземате заеми, от кого, какъв да бъде вида на заема и при какви условия да бъде взет. Ако искате да бъдете докрай последователни, ще накарате консултанта ви да помисли и за това какво да се направи в два възможни сценария през годината: криза и силен икономически растеж. В първия случай ще трябва да се определи кои разходи да не се правят, как да се защитят приходите на смейството и какво да се прави, ако има да се връщат заеми. При силен икономически растеж главното е да се реши дали по-големите приходи, които семейството се очаква да получи, да бъдат незабавно похарчени за стоки и услуги, или излишъка да се спести и да се инвестира за бъдещи нужди. Допълнителна сигурност ще ви дадат и адекватните застраховки на здравето, живота и приходите на семейството, както и застраховането на семейното имущество. Адекватното финансово планиране трябва да взема предвид и възможни инциденти като заболявания, загубване на работата или дори пожар в жилището. На много хора застраховането изглежда като празна работа: "само се дават пари за премия, а шансовете вилата да изгори до основи са малки". Това е все едно човек да каже: "ако не стане пожар, ще имам вила, ако стане – няма да имам", и да се задоволи с това. Този, който мисли за своето и семехйното финансово благополучие предпочита да си направи застраховка и тогава разсъждението ще бъде: "ако не стане пожар – имам вила, ако стане – пак имам, тъй като застраховката ще покрие всички щети".

Никога не играйте срещу тренда

При участието на международните капиталови пазари има две възможни стратегии. Едната избират инвеститорите, които залагат на покупката на акции на добри компании с перспектива за бързо разрастване. Те очакват да спечелят от покачването на цените на акциите и са готови да изчакат шест месеца и дори една година, за да се осъществи това. По-дългосрочните играчи изчакват дори няколко години. Другият вариант е да се участва по-активно на борсата като се заемат краткосрочни позиции за не повече от месец-два и се играе и в двете посоки: при очакване за повишение на цените се купува, а когато индексите тръгнат надолу се продава накъсо. И при двете стратегии е важно да се изпълнява едно условие: никога не играйте срещу основната посока на движение на борсовите индекси. Как да разпознаете главната посока на движение на цените на акциите? Започнете с по-голямата картина, като от своя финансов консултант се информирате за състоянието на фондовите борси през последните няколко години. Той ще ви каже дали посоката на движение на борсовите индекси е нагоре, надолу или настрани. След това е добре да погледнете графиката за последната 1 година на Dow Jones или Nаsdaq, ако смятате да търгувате с технологична акция. За целта можете да ползвате сайта www.prophetfinance.com или www.quote.com. На тази графика трябва да се помъчите да разпознаете какво е основното движение и в кой негов етап се намира фондовият пазар в момента. Кой е ключът към разгадаването на тази тайна? Установено е, че цените на акциите не се движат хаотично, както изглежда на пръв поглед, а пулсират в определен ритъм. Когато се развива основно движение ритъмът включва три последователни поскъпвания (или поевтинявания, ако движението е надолу), разделени от две връщания в обратната посока, наречени "корекции". Обикновено при първото поскъпване се включват по-проницателните инвеститори, по време на неговата корекция упоритите привърженици на стария тренд повтарят "нали ви казахме, че това е временно", следващото поскъпване обикновено е най-мощно и в него се включва основната маса инвеститори, втората корекция е предизвикана от затварянето на печелившите позиции на по-проницателните и финалното трето поскъпване обикновено става капан за най-скептично настроените, които са си казали "май наистина акциите тръгват нагоре" точно когато предстои те да поевтинеят, за да коригирят цялото поскъпване от началото. Когато забележите тази последователност от 5 вълни, значи е твърде вероятно да сте напипали пулса на пазара. Защото след като акциите се продвижат известно време в противоположна на тях посока, ще последват нови пет, в които и вие можете да се включите още от първото поскъпване. Грешката, която много инвеститори правят, е че се опитват да играят не на трите последователни поскъпвания, а на двете корективни поевтинявания, и така застават срещу основната посока на движение на цените. А това неминуемо е свързано с реализирането на загуба. Правилото да не се върви срещу пазара важи с по-голяма сила за падащи пазари, отколкото за възходящи. Защото когато пазарът е надолу 90% от акциите поевтиняват и практически е въпрос на истински майсторлък да се намери подходяща акция за покупка. Когато пазарът се движи нагоре около 70% от акциите участват в поскъпването и има по-голям шанс да се намери нещо подходящо за къса продажба.
Карол

Какво движи фондовата борса?

05.02.2002 Христо Мишков

Най-важното условие за успешна и печеливша търговия с акции е познаването на силите, които движат фондовия пазар. Практически цените на акциите не зависят от това какво е казал еди-кой си икономист в незнам-коя си теория, а от това какво правят живите борсови играчи. Основната маса участници на борсата са индивидуалните инвеститори. Те са милиони, държат най-голям дял от ценните книжа и когато не са уплашени или прекалено развълнувани, са объркани. След тях идват стотиците пенсионни и взаимни фондове, чиито представители често се появяват по финансовите телевизии изпълнени със завиден оптимизъм. Инвестиционните банки управляват неголеми портфейли, но техните анализатори имат силно влияние върху останалите участници на пазара. Елитът се състои от шепата мастити инвеститори от рода на Уорън Бъфет и първокласните посредници като CSFB, Goldman Sachs, Merrill Lynch и Salomon Smith Barney. Те рядко бъркат посоката на пазара. Това, което всъщност движи борсата, са последователно сменящите се вълни на оптимизъм и песимизъм сред инвеститорите. Новините сами по себе си не са важни: например понижаването на основния лихвен процент, което обикновено стимулира фондовия пазар, може да се тълкува като знак, че Централната банка е обезпокоена за състоянието на икономиката. Тогава вместо повишение на цените на акциите може да се получи паническа разпродажба. Ако преобладава оптимизъм каквито и лоши новини да постъпят, винаги им се намира позитивно тълкуване, а в краен случай те се омаловажават. Понякога пазара се хваща като удавник за сламка за една-единствена положителна новина, най-често добри печалби за тримесечието или повишаване на рейтинга на някоя компания. При всяка вълна на оптимизъм цените на акциите отбелязват все по-високи върхове, а често в края на оптимизма се развива и мания: цените растат просто защото растат! Воден от мисълта "да не би другите да знаят нещо, което аз не знам" средностатистическият инвеститор наблюдава с интерес как цените на някоя компания, да речем Broadvision, правят нови и нови върхове. В един момент и той се включва, като купува акции и с това стимулира възходящото движение на цените. Тенденцията продължава, докато и най-скептично настроеният към Broadvision инвеститор реши, че може би си струва да вложи "разумна" сума. В този момент всеки е ентусиазиран, че цената ще расте завинаги. Да, но тъй като всички, които са могли, са се напазарували, вече няма кой да купува и да тегли цената нагоре. През март 2000г. Broadvision се търгува на $ 93 за акция и по-проницателните играчи, които са купували на $ 12, 28, или 45 решават, че е време да реализират печалбите си. Тъй като липсва търсене, полетът на цените надолу е неудържим. На този етап страхът доминира и всеки гледа да избяга на "по-малка" загуба. В резултат през октомври м.г. цената потъна до 68 цента за акция. Тези, които са купували на $60, нека си я чакат да се възстанови... Внимавайте: промяната на тенденцията винаги остава незабелязана за обикновения инвеститор. Така например през 1997г., точно преди последната и най-силна фаза на възходящия пазар, индивидуалните инвеститори разпродадоха акции за близо 340 млрд. долара, или 5.9% от портфейлите си. Същите тези инвеститори се върнаха към акциите две години след това, само за да останат ужилени от резкия спад на основните индекси след март 2000г. При вълна на песимизъм цените се движат все по-надолу и обикновеният инвеститор всеки път си мисли, че акциите му са стигнали дъното, само за да открие, че дъно няма. И точно когато всички са убедени, че занапред цените има само да падат, пазара обръща.Разминаването между очакванията на дребния и средния инвеститор и действителното движение на цените на акциите се използва за съставянето на контраиндикатори. Такива са съотношението между опциите за купуване и продаване, посоката на малките сделки и проучванията на мнението на инвеститорите. Когато тези показатели са много позитивни, най-вероятно пазарът ще започне да пада.. Поведението на масовия инвеститор прави движенията на пазара като цяло предсказуеми, което може да донесе печалба на по-съобразителните. Ако успеете да напипате "пулса" на пазара ще можете да купувате, когато цените растат, да продавате, когато спадат и да стоите настрана, когато картината е неясна. Разбира се, не е възможно винаги да сте на прав път, но е напълно достатъчно успешните ви сделки да са просто повече от неуспешните.
Карол