Банките може да повишат лихвите по вече изтеглените ипотечни кредити

09.08.2007
Повишаването на задължителния минимален резерв на търговските банки от 8 на 12% ще се отрази основно на ипотечните кредити, сочи проучване на Кредит Център. Оттам считат, че някои банки вероятно ще повишат лихвите по вече изтеглените ипотечни кредити, но рестрикциите, които БНБ въвежда от 1 септември няма да повлияят съществено на офертите и промоциите за нови клиенти.

Повечето банки определят лихвата по ипотечните кредити, използвайки базов лихвен процент плюс надбавка. Базовият лихвен процент се определя от Управителните съвети на банките и отразява движението на световните и местни финансови индекси и текущите пазарни тенденции.

Секторът на ипотечното кредитиране е отбелязал ръст от над 40% за първото полугодие на 2007 г. и остава основният двигател на кредитния пазар в България, се посочва още в анализа. Ръстът се дължи главно на подобрените условия по тези кредити и намаляването на лихвените проценти от приблизително 7,50% до около 6,15%.

Увеличил се е броят на банките, предлагащи 0% такса за предсрочно погасяване, като тенденцията на банковия пазар е тя да отпадне, когато погасяването на кредита е със собствени средства. Под формата на промоционални кампании банките предложиха различни отстъпки и по отношение на останалите такси по кредитите, които се изразяваха в премахване на някои по-малки такси (такса за разглеждане на документи, такса за предварително одобрение) или намаление на таксите по отпускане на кредита.
Сред промените на банковия пазар у нас е и нарастването на максимално допустимия срок на кредитите до 35 години. Нараства и процентът на финансиране (съотношението размер на кредита към размер на пазарната оценка). Има банки, които през 2007 г. предложиха 100% финансиране на сделката.

Най-много са изтеглените кредити при домакинства с месечен доход до 1 000 лв. или 59%. 29% са взелите кредит с доход до 500 лв., а най-малко са ползвалите кредит с доходи до и над 2 000 лв., съответно 7% и 5%.

Профилът по професии сочи превес на специалистите, работещи в областта на информационните технологии. След тях се нареждат работещите във фармацевтичната индустрия, строителството и държавната администрация. Българите, работещи в чужбина и туризмът са с не малък процент, най-накрая се нареждат лекарите, селското стопанство, журналистите и учителите.

В анализа се посочва, че рефинансирането става все по-популярно. В момента се рефинансират най-вече ипотечни кредити от 2001 – 2004 г., защото лихвите са спаднали с 20%–60%. Лошите кредити в България са под 3%, което е в границите на нормалното за пазара, се казва още в проучването.

Прогнозата на Кредит Център за следващото полугодие е нивата на лихвите да се запазят. Ръстът в ипотечното кредитиране се очаква да стигне 50% до края на годината, а средният размер на кредита да остане около 38 000 евро.

През изминалите шест месеца се наблюдава засилен интерес от страна на чужденците, желаещи да получат кредит от банки на българския пазар, сочат данните от проучването. Това се дължи на присъединяването на страната към Европейския съюз и съответно очакванията на чуждите граждани банките да им предложат сходни условия на европейските. Очаква се най-голям да бъде ръстът при отпуснатите кредити на българи, работещи в чужбина. От началото на годината той е 140%, а до края на 2007 г. прогнозите са за 300% ръст, тъй като гъвкавостта на банките при обследване на доходите и признаването им е все по-голяма.

Отчита се „бум“ и във фирменото кредитиране за първото полугодие, като според проучването най-голямо търсене на кредити има в секторите на селското стопанство, инвестиционни кредити за придобиване или изграждане на офис сгради, логистични центрове, придобиване на нови машини в отраслите на леката промишленост и услугите.
Засилен интерес е отчетен и към кредитите за стартиращ бизнес в сегмента на микрокредитирането, като един от позитивните фактори е нарастването на лимита на кредитите отпускани на едно юридическо лице по проекта „Гаранционен фонд за микрокредитиране“ от 30 хил. на 50 хил. лв.

Като сегменти с добър потенциал за развитие са посочени и кредитите за разширяване на дейността, за изграждане на нови търговски площи и магазини, както и заемите за частни лекарски, стоматологични и правни практики.
investor.bg

Парите на българите са все още предимно в банките

През последните няколко години нашенецът се научи да се ползва от услугите на домашни помощнички, имидж-мейкъри и дори психоаналитици, но все още не е склонен да сподели управлението на семейните пари с вещ финансов консултант. Българите предпочитат да оставят парите си "на сигурно място" под дюшека или в банката, вместо да ги накарат да работят за тях. От 4-те милиарда лева спестявания едва 4.5% са насочени към небанковите финансови институции т.е. там, където парите раждат повече пари. Затиснати от тежкото ежедневие повечето хора нямат възможност да помислят за по-изгодно инвестиране на спестените средства. А банковия депозит определено не е най-доброто място за парите, които отделяме за покупка на жилище, образование на децата или спокойни старини. Лихвата, която човек може да получи от влог в банка често не може да покрие дори и инфлацията. И затова ако парите не бъдат вложени на подходящо място те не просто не се увеличават, а дори намаляват в реално изражение с времето. Ако например в продължение на 10 години спестявате по 1000 лв. и си ги държите в сейф накрая ще разполагате с 10 000 лева. Ако ги държите на влог в банка, сумата ще нарасне до 11 808 лева. Ако обаче ги инвестирате при 10% годишна доходност, накрая ще имате цели 17 532 лева. Както се вижда струва си човек да потърси по-добро място за парите си. В момента обаче на българите явно не им е до инвестиции, защото 60.3% от парите в банките са вложени в текущи сметки – при най-ниската възможна лихва. Други 23% пък са депозирани за срок до 1 месец, а това е твърде къс период за каквото и да е по-сериозно капиталовложение. Само 10.7% от спестяванията са заделени за срокове от 3 до 12 месеца и едва 0.5% са депозирани за повече от година. Подобна нерадостна за очите на опитния финансист картина се разкрива и при разглеждането на инвестиционната сила на българите, измерена чрез големината на депозитите. 96.5% от всички депозити са до 1000 лева и в тях са събрани 21.2% от спестяванията. Депозитите до 5000 лева са 2.9%, а до 10 000 са 0.3%, като в такива сметки се държат 21.1% от парите, т.е. толкова, колкото в малките депозити. Депозитите над 10 000 са 0.13%, а тези над 20 000 лева – 0.12%. В тях са събрани съответно 4.6% и 53.1% от парите на българите. Според статистиката у нас има и 4994 депозита с големина над 50 000 лева като собствениците им държат близо 47% от депозираните в банките средства. В днешния динамичен свят с толкова развити финансови пазари да се оставят лични спестявания от рода на 10 или 20 хиляди лева просто в банка си е направо престъпление спрямо финансовото благополучие на семейството. Хората, които мислят за своето бъдеще и за успеха на своите деца, търсят начини да вложат спестените си средства там, където могат да получат най-добра доходност. Разбира се, това е свързано и с поемането на малко по-голям риск. Ако държите парите си в банка след една година ще получите сигурни 3%. Ако инвестирате в двугодишни Държавни ценни книжа можете да реализирате между 5 и 7% доходност в зависимост условията на финансовите пазари. Покупката на акции може да донесе двуцифрена доходност, но съществува и риск да се загуби. Всеки би следвало да определя сам за себе си каква доходност би желал да получи от своите пари и съответно на това колко риск е склонен да поеме. За обикновения човек е изключително трудно да се оправи в многообразието от различни финансови инструменти, но тук на помощ би могъл да дойде финансовият консултант. Той е експерт, който добре познава особеностите на вложенията в акции, облигации и валута и може да помогне да направим най-изгодната инвестиция при риск, който сами определяме.
Karol

Небанковият сектор привлича все по-голяма част от спестяванията на хората в напредналите страни

До съвсем неотдавна всичко, което се отнасаше до пари, в съзнанието на хората беше свързвано с банка и куфарче с банкноти. Преуспелият финансист винаги беше някой шишкав банкер с часовник "Ролекс" и златна усмивка. На банката се гледаше едва ли не като на Храм на парите – даже и сега идете до пл."Св.Неделя" и разгледайте входа на модерната сграда на "Булбанк": ще откриете типичните за един храм статуи. И действително както на Запад, така и в развиващите се страни, банките бяха основното звено, което управляваше движението на финансовите ресурси. Фондовите борси бяха все още недостъпни за отделните обикновени инвеститори, а различните популярни днес инвестиционни схеми бяха все още в зародиш. Хегемонията на банките обаче днес е само минало и единствено в представата на хората, които все още не са в крак с модерните тенденции във финансовия свят, преуспелият финансист е все още банкер. С нарастването на материалното благополучие в световен мащаб и още повече с развитието на новата икономика, банките вече не можеха да удевлетворят нуждите на появилата се нова класа от потребители на финансови услуги. Основнияте продукти на банковата дейност – кредитирането и влогонабирането, се оказаха едновременно недостатъчни и лишени от гъвкавост. Така например от строгите изисквания за обезпечение и недостатъчно удобните схеми за изплащане на сравнително малките потребителски заеми, предлагани от банките, се роди индустрията на лизинговите къщи. Подобно е положението и при жилищно-спестовните кооперации, които успешно изтръгнаха ролята на основен кредитор при строежа на нови и закупуването на съществуващи жилища в страни като САЩ, Германия, Австрия. Успоредно с това и нежеланието на банкерите да се занимават с "дребни" клиенти с авоари под 100 или 50 хиляди долара даде тласък на консултатнтската индустрия. Все повече хора със спестявания от порядъка на 10 или даже 5 хиляди долара търсят начини за по-ефективното им вложение. И тъй като банката може да предложи само срочен депозит – един класически, но и беден като възможности за по-ефективно управление на портфейла продукт, към различните типове небанкови финансови институции се насочи значителен по своите мащаби финансов поток. Защото докато за банката е добре да има 100 клиента, но със средни авоари от 2 милиона долара, практически повечето граждани на планетата разполагат със спестявания от порядъка на 5 до 60 хил. долара – считано за хоризонт до една година. 10 хиляди долара в сравнение с 2 милиона са нищо, но когато става въпрос за 80 милиона спестители – какъвто е случаят със САЩ, или дори 2 милиона – колкото са в югозападната ни съседка, цифрата става внушителна. Тази маса от стравнително претенциозни клиенти даде н ачалото на нови видове финансови индустрии и услуги, както и на поредица комбинирани финансови продукти. Такъв е например добилият напоследък популярност и у нас хибрид между застраховка и срочен депозит. Застраховате се в "Алианц" и ако настъпи някакво застрахователно събите получавате пълният размер на уговореното обезщетение. Ако обаче срокът на застраховаката ви изтече без да е станало това, вие получавате обратно натрупаните застрахователни вноски с лихва примерно 8% годишно. Това е застраховка + облигация, при това с лихва, доста по-голяма от изплащаната в банката. Друг пример за бързо развиваща се нова финансова услуга е предлаганият пряк достъп до фондовите борси, дори и за най-дребните инвеститори. Това, което някога бе достъпно само за върхушката на обществото, днес е едно ежедневие. Инвестициите в акции са станали до толкова нещо обичайно и нормално за гражданите на САЩ, че според статистиката фермерите използват най-голяма част от свободното си време за инвестиции във високотехнологични компании, чиито акции се търгуват на борсата. За по-неохотно поемащите рискове също се намериха доста начини за ефективно и доходоносно вложение на парите. Взаимните фондове, които навремето използваха нарастващата разлика между лихвите по срочните депозити и лихвите на паричния пазар, за да отнемат финансов ресурс от банките, сега държат лъвския пай от този пазар. Ролята им е да предлагат по-висока доходност от срочните депозити като същевременно гарантират същата ликвидност и почти същиа нисък риск. В зависимост от рисковата толерантност на клиентите и дори специалните им интереси взаимните фондове управляват портфейли, съставени от инструменти на паричния пазар (краткосрочни държавни ценни книжа и първокласни корпоративни облигации), дългови инструменти (държавни и корпоративни облигации с падеж по-дълъг от година), акции, смес от акции и облигации, акции на източноевропейски компанни или руски държавни ценни книжа. Съвсем отделен, но може би най-могъщ клон на небанковият финансов сектор, представляват пенсионните фондове. Инвестициите в тях в повечето западни страни днес са задължителни, независимо дали за работодателя, работника или съвместно. Отделно от това съществуват и много колективни и индивидуални пенсионни схеми, които също се управляват от инвестиционните постредници – консултанти на пенсионните фондове. В момента най-популярнии са два основни продукта: гарантирана пенсия и гарантирани вноски. В първият вариант независимо от това колко пари са набрани в сметката на ползвателя при настъпването на неговото пенсиониране той ще започне да получава пенсия с точно определ размер. Ако има недостиг от средства пенсионният фонд или работодателят се нагърбват да го допълнят; излишъкът пък се прибира в общия фонд от средства. При схемата на гарантирани вноски работодателят и осигуреното лице се задължават да внасят точно определени по големина пенсионни вноски до времето за пенсиониране. От размера на така набраната сума плюс капитализациите зависи и пенсията, с която ще се ползва новоизлюпеният пенсионер. Най-новият хит е съчетаването на една от тези двете схеми за пансиониране с някакъв вид застраховка, най-често "живот". Този комбиниран продукт гарантира на семейният партньор, че ще бъде материално осигурен от момента на склочването на пенсионно-застрахователния договор до края на живота сии независимо какво се случи със застрахованото лице. У нас всички тези новости са все още почти напълно непознати, но небанковите финасови центрове и дори някои от търговски банки в момента работят за въвеждането на сходни услуги и за българския потребител. Макар и финансовият консултант все още да не е така популярен у нас, както личния лекар (а дано и да не се ползва със същата "слава"), неговото място в живота на модерния българин ще става все по-значимо. Защото у нас поради неуредиците в икономиката въпросът за по-ефективно вложение на спестяванията е мног по-остър, отколкото за гражданите на Европейския съюз. Въпреки страха от финансови пирамиди и недостатъчната осведоменост по елементарни финансови въпроси много хора хлопат на вратите на инвестиционните посредници с надежда да получат консултация и помощ при управлението на своите портфейли. От начина, по който те бъдат посрещнати и обсужени ще зависи и бъдещето на прохождащият небанков финансов сектор в България.
Карол

Нова държавна банка?

Частните банки се надпреварват да се разрастват и да отпускат кредити на всеки, който видят. Дори МВФ, ЕС и БНБ започват да се плашат от прекалено бързото им развитие. Но явно правителството не е доволно - защото смята да създаде нова държавна банка.

Това се разбира от законодателната програма на правителството за втората половина на 2007 година. Там на 12-то място е посочено, че ще се приеме Законопроект за Българска банка за развитие. Какво ще представлява тази банка? Вероятно сегашната Насърчителна банка вместо да се приватизира, ще се превърне в нова банка, в която ще се налеят още много пари и ще й се предоставят множество привилегии.

Ето някои от привилегиите, според в. Капитал:- Банката ще ползва държавни гаранции върху привлечените средства със срок на погасяване над една година- Тя няма да заделя минимални задължителни резерви върху набраните депозити (при другите банки те са вече 12% от депозитната база)- Няма да е длъжна да обезпечава с ДЦК привлечени държавни средства- Налагането на надзорни мерки от страна на БНБ ще става след изрично съгласие на собственика й - правителството.
Просто безобразие.
Това, разбира се, не е ново - шефът на Насърчителна банка Сашо Чакалски от много години се опитва да получи повече власт и пари и се бори с всички, които предложат приватизация на банката. Но този път разликата е, че е успял да прокара идеята да влезе в законодателната програма на правителството.
ikonomika.org

Бизнес План

Бизнес План

Примерна структура на бизнес план

С настоящият текст ще ви насочим как да изготвите бизнес план, когато това е необходимо при кандидатстване ви за финансиране. Разбира се съдържанието на този бизнес план може да претърпи известни промени, поради спецификата на дейността на всяка фирма. Особеностите на всяка сфера от икономическия и стопански сектор обикновено води до добавяне или отпадане на някои елементи от бизнес плана. В общи линии един добре структуриран бизнес план би трябвало да изглежда по следния начин.

Съдържание на бизнес плана:

- Резюме- Описание на бизнеса- Анализ на пазара - Оценка на средата и отрасъла - Анализ на конкуренцията - Маркетингов план - Мениджмънт план - Оперативен план - Финансов план за начинанието - Оценка на риска и планиране на случайни събития

Резюме

- кратко описание на предприятието и сферата, в която ще бъде начинанието - главните цели на дейността - описание на продукта или на услугата - дефиниране на пазара и как продуктът или услугата се вписва в него - организационни и операционни нужди на начинанието - финансови фактори необходими за реализация на начинанието - възможни рискове при осъществяването на проекта

Описание на бизнеса
Представяне , произход и мисия

Обща визия на бизнес начинанието – опишете начинанието и продукта/услугата ; повторете описанието на бизнеса , като представите ключови детайли ; опишете предлагането на продукта/услугата, клиентите и пазарния интерес; посочете главните причини за създаване на предприятието; достъп до клиенти, източници, доставчици; маркетингови способности и техники и др.

Дефиниране на пазара

Целеви пазар – идентификация на нуждите и желанията на клиентите; сегментиране на целевия пазар.
Анализ на потенциала на пазара – търсене, пречки и предизвикателства
Размер на пазара и тенденции – характеризирайте пазара, където ще продавате вашите продукти и услуги. Кой е вашия целеви пазар (и) – реални клиенти, крайни потребители и вземащите решение за всеки продукт? Обяснете защо клиентите от вашия целеви пазар ще закупуват вашия продукт или услуга. Какви пречки могат да съществуват и да попречат на превръщането ви в успешен ‘играч'/или да ограничат успеха? Как ще преодолеете тези бариери? Посочете размера на пазара и съответстващата ви пазарен дял . Опишете тенденциите и потенциала за растеж

Оценка на организацията и стратегическата среда

Определете силните и слабите страни. Отбележете как мениджъра ще работи за подчертаване на силните страни и намаляване ефекта на слабите страни в техните програми.

Направете оценка на стратегическата среда – какви са главните възможности пред предприятието. Набележете основните заплахи и рискове, които ще среща вашият бизнес (външна среда) и какви са ключовите стратегии за максимизиране на възможностите /минимизиране на риска?

Направете оценка на отрасъла - гостоприемен или враждебен е отрасъла за вашия бизнес ? Кои аспекти на сектора ще въздействат върху възможността да бъде успешен вашият бизнес?

Анализ на конкуренцията

Характеристика на сектора в който ще оперира вашето начинание - продукти /услуги в отрасъла; брой и концентрация на конкурентите контролиращи отрасъла; тенденции в продажбите; фактори влияещи на продажбите; фактори за успех ; бариери за влизане и т.н.
Профил на ключовите конкуренти – идентифицирайте ключовите конкуренти ; в кои сфери ; какви са техните цялостни силни и слаби страни , за кои продукти/услуги, анализирайте техните капацитети , клиенти , качество ; опишете до каква степен те са заплаха за вашето начинание ; сравнете ги с вашето начинание : силни, слаби страни, конкурентно предимство.

Сътрудници и партньори – кои са текущите и потенциални сътрудници/партньори на бъдещия бизнес ; каква допълнителна стойност предоставят сътрудниците/партньорите ; как партньорството подсилва възможността на бизнеса да задоволи своите цели
.
Маркетингов план

Продуктова стратегия - какви са характерните черти и ползите от продуктите ви ; в какъв стадий от жизнения цикъл е всеки продукт ; каква е желаната позиция на всеки продукт съответстващ на конкуренцията за най-важните критерии за покупка ; какви са разходите за промяна на продукта ; каква е стратегията за всеки продукт, за продуктовата линия.
Стратегия за дистрибуция – къде трябва да продаваме , какви са приоритетните пазари ; какви са най-добрите методи и дистрибуциони канали за достигане до приоритетните целеви пазари; какъв е дистрибуционния план по които продуктите ще постигнат пазарните цели.

Ценова стратегия - каква е критичната точка за бройки и приход ; за планирания период на какво ниво трябва да е определена базисната цена за всеки продукт ; за планирания период каква ще бъде стратегията за елементите извън базовата цена.
Стратегия за популяризиране - какви са логото и промоционалното послание ; ка к ви видове от популяризаторски изразни средства и тактики трябва да бъдат използвани за да се посрещнат маркетинговите цели; от колко персонал и от какъв вид ще се нуждаем при продаване на продуктите.

Стратегия за продажбите

Комуникационна стратегия със заинтересованите страни:
Обяснете ценовата стратегия;
Опишете плана за дистрибуция;
Опишете стратегията за продажби;
Детайлен комуникационен план;
Идентифицирайте основните етапи при представянето, които могат да бъдат дефинирани и измерими.

Мениджмънт план

Персонал – какви са ролята / функциите на екипа, който ще реализира идеята ; кой е ключовия персонал , каква е неговата квалификация ; какви са задълженията и отговорностите на всяка позиция ; каква организационна структура е най-благоприятна ( организационна схема ).

Управление – каква е управленската структура , кой има отговорността за контрол , какви са неговите функци/роли.

Оперативен план

Цели – какви са оперативните цели на бизнеса.
Дейности – как предприятието ще отговори на исканията на клиентите на операционно ниво ; как ще се управлява обслужването на клиентите ; как ще се подсигури ефективния процес и качествения контрол на операциите; какви са разходите от продуктовия план и изискванията за паричните потоци; какви са единичните разходи за всеки продукт.
Определете процеса на производство;
Опишете снабдителната верига;
Опишете съоръженията заедно с необходимите подобрения;
Представете списък с необходимото оборудване, включително мебели и инсталации;
Управленска информационна система;

Финансов план за вашето начинание

Финансови цели – какви са финансовите цели; количеството пари, които се нуждаете да съберете и как ще ги използвате.
Финансова стратегия / стратегия за устойчивост – каква е финансовата стратегия ; каква е стратегията за устойчивост.
План за придобиване на ресурси.
Бюджет – очаквани приходи и разходи.
Оценка на риска и План на случайните събития
Включва рисковите фактори свързани с организацията, предприятието и външната среда както и план за тяхното смекчаване.
Идентифициране на основните рискове
Опишете мениджмънт план за смекчаване на риска
infokredit.netinfo.bg

Андреа Казини: Искаме "УниКредит Булбанк" да остане най-важната банка в България

Разширяваме значително базата от бизнесмени и клиенти, които виждат в България сигурен пазар и привилегирован партньор, казва главният бизнес-директор в интервю за Виолина Христова от prontosofia.com

01.08.2007
Андреа Казини е главен бизнес-директор на УниКредит Булбанк. Той е професионален банкер. Започва кариерата си в УниКредит през 1987 като директор на филиала на Credito Italiano в Бреша. През 2001 г. оглавява корпоративното банкиране на УниКредит груп в страните от Нова Европа. От 2002 до 2005 е и главен оперативен директор на банките на УниКредит в Словакия и Чехия.

- След сливането си с Capitalia УниКредит се превърна в най-важната банка в еврозоната. Кои ще бъдат преките и непреките ефекти от това сливане за българските ви клиенти?
- Както каза и главният изпълнителен директор на нашата група Алесандро Профумо, това е преди всичко домашна операция, която послужи на УниКредит да се възползва от една възможност за растеж на италианския пазар.

Това не означава, че има някакво преразглеждане на стратегията или въздържане от инвестиции в чужбина. Неслучайно тези дни беше съобщено за купуването на третата най-важна банка в Казахстан - става въпрос за инвестиция от два милиарда долара.
Това потвърждава, че групата ни гледа с огромно внимание към тези страни, които в бъдеще могат да спомогнат за силното ни развитие.

Следователно, първото послание е следното: България остава стратегическа инвестиция за нас и искаме да продължим да бъдем най-важната банка в страната, така че вниманието на групата към нея няма да намалее в аспектите, свързани с услугите, инвестициите, растежа на българския пазар.

Второ, много клиенти на Capitalia сега са заинтересовани от българския пазар. Т.е. разширяваме по много значителен начин базата от бизнесмени и клиенти, които виждат в България сигурен пазар и привилегирован партньор.

- Преди десетина години повечето западни банкови групировки гледаха към Латинска Америка, докато УниКредит избра България и Източна Европа за разширяването си в чужбина. До каква степен изигра роля в този избор и в последвалия го силен растеж за групата "факторът Алесандро Профумо"?

- Въпреки че заради конфликт на интереси не мога да бъда смятан за обективен, трябва да кажа, че според мен Профумо днес е най-добрият банкер в Европа. Стратегията УниКредит да гледа на Източна Европа като на втори домашен пазар беше негово решение.
Започнахме с Банк Пекао в Полша и това беше успешна стъпка. Много бързо покрихме и останалите страни в зоната. Следователно това беше много добра идея от стратегическа гледна точка. Същевременно обаче тя бе придружена от изключителни способности за развитие.

Развитието на групата бе реализирано за много кратко време. Стана възможно купуването и на други банки, и то на много интересни цени. Днес, ако погледнем стойностите, реализирани от присъствието ни в тези страни, ще видим, че те са се увеличили многократно в стравнение с платената по-рано цена.

Или с други думи, ясно е, че сме разбрали, че съществуват възможности, но в същото време сме се оказали и много добри в осъществяването и в развиването им.
Днес присъстваме в 23 страни. Имаме изключително диверсифициран бизнес, свързани сме с няколко сектора - освен с инвестиционно банкиране и корпоративно банкиране, се занимаваме и с управление на активи, където сме лидер в Европа.
В сферата на инвестиционното банкиране след купуването на HVB станахме една от най-важните инвестиционни банки в Европа.

- Вие имате опит като банкер в Чехия и Словакия. Според Вас българите, в сравнение с гражданите на тези страни, умеят ли вече да управляват собствените си пари?
- Българският банков пазар е отворен от няколко години. Всички говореха за влизането в ЕС като за преход, който би променил драматично живота, конкуренцията и т.нат. Може би в някои други сектори това беше така, но не и на банковия пазар, тъй като той вече беше конкурентоспособен.

85 на сто от банковия пазар в България е в ръцете на чужди групи и конкуренцията е много силна. Що се отнася до предлагането на продукти и услуги на по-високо финансово ниво на пазара, то той е в известна степен по-назад, в сравнение със страните, където развитието е започнало по-рано.

Тук играе роля и БВП на глава от населението, по който например Чехия е по-напред.
Това, което ми прави впечатление, е че съществува все по-голямо ускорение при по-малко развитите пазари, които се стремят да застигнат по-напредналите от тях.

Това става и в България. Мисля, че българските клиенти ? и с подкрепата на банките, които инвестират в нови продукти ? се учат на отношение на доста високо финансово ниво, що се отнася до инвестиции. Трябва да се извърви още много път, за да се достигнат западните стандарти. Мисля обаче, че българските клиенти вече разполагат с услуги на достатъчно високо ниво.

- Кои, според Вас, са продуктите и услугите на вашата банка, с които превъзхождате конкуренцията на българския пазар?

- Това, което характеризира групата ни, е че обръщаме изключително внимание на персонализираното обслужване на клиентите. За всичките ни клиенти с по-специализирани изисквания се грижат специални консултанти, своеобразни "управители" на отношението между тях и банката, които ги следят индивидуално. Дейността ни, свързана с финансовото консултиране, е тази, която ни отличава от останалите.

Освен това, в качеството ни на универсална банка, която има зад гърба си една толкова голяма група, сме водеща и основна банка във всички сектори - в корпоративното банкиране, в банкирането за граждани, в инвестиционните продукти и във финансирането. Бяхме и първите, които лансираха на пазара продуктите на Pioneer Funds.
С други думи, при нас всеки клиент може да бъде задоволен и да бъдат удовлетворени изцяло нуждите му. Другата сила на групата е във факта, че можем да поддържаме връзки с банките от 23 страни.

Именно присъствието ни в многобройни сфери ни дава възможност да разберем кои са най-подходящите продукти за удовлетворяване на нуждите на българските ни клиенти в този специфичен момент от живота им. Това ни позволява и да бъдем много гъвкави на пазара.
- Напоследък лансирахте интересни продукти в сферата на кредитните карти и на лизинга на автомобили, но те, все пак, са предназначени за икономически по-силната ви клиентела. Ако при вас дойде младо българско семейство без собствен дом и без особени икономически гаранции зад гърба си, ще може ли да получи заем за купуването на апартамент?
- В България, за разлика от други страни, не съществува помощ от държавата в това отношение. В Словакия и Чехия например държавата подпомага младите семейства както под формата на капитал, така и под формата на изплащане на лихвите по заеми.
Ясно е, че човек,който иска да си купи къща, без да има капитал или официален доход, прави изключително труден избор, защото ще се окаже в ситуацията на длъжник.
И тук обаче може да се прояви гъвкавост - може да се стигне до финансиране, което покрива 90% от стойността на инвестицията. Що се отнася до доходите на семейството - и тук се използват доста гъвкави параметри за изчисляване на процентите по заема, който може да бъде понесен от него.

Съществува голяма гъвкавост, но, разбира се, за едно младо семейство без икономически възможности и без постоянна работа, несъмнено заемът е проблем. В сравнение с миналото обаче съществува много по-голяма гъвкавост в стремежа да се отговори на нуждите на семействата.

Да не забравяме, освен това, че за известен период от време тези семейства могат да бъдат подпомагани и от роднини.
prontosofia.com

Кандидатствам за кредит и банката ми изисква запис на заповед като обезпечение – какво е това?

Кредитирането през последните години се превърна в една от основните посоки, в които банките полагат най-големи усилия. Опитите им да бъдат атрактивни, като предлагат разнообразни кредитни продукти са познати на огромна част от българските граждани. Нарасналото предлагане на кредити през последните година – две направи впечатление не само у нас, но и в чужбина, като редица международни наблюдатели от МВФ, „Световната банка” и др. открито заявяват своите опасения относно така формиралата се кредитна експанзия. Резервите от тяхна страна са по отношение възможността за неизплащане на отпуснатите кредити и прекалено либералното отношение към кредитоискателите. Мотивите са, че процедурите по отпускане на кредит не се съблюдават стриктно, като това води до необосновано кредитиране на физически и юридически лица. Препоръките на наблюдаващите банковата система у нас са за ограничаване на кредитирането и завишаване на критериите при отпускане на кредит. Естествено този проблем не може да се реши веднага, като с магическа пръчка, но една от най-лесните стъпки за гарантиране на събираемостта на отпуснатите кредити е промени в политиката относно гарантите.
Несъмнено много от нас някога поради някаква причина са имали нужда от кредит или са поръчителствали по такъв. В такъв смисъл може да се каже, че българите познават в известна степен поръчителството като форма на гарантиране събираемостта на един кредит.

Отскоро някои от българските банки практикуват обезпечението на кредита да се урежда с издаване на запис на заповед. Вероятно мнозина вече са попадали на подобно изискване, поради което ще му бъде отделено специално внимание.

На фона на общата кредитна експанзия, в надпреварата на банките за привличане на повече клиенти, на пазара се появиха оферти за кредити при лихви в много широк диапазон. Така например договорената лихва по кредита е в размер на 8,78% за ТБ „Булбанк” и достига 15,90% при ТБ „Сосиете Женерал Експресбанк”.

Офертата на „Булбанк” е атрактивна, което предполага и голям брой отпуснати кредити. За да гарантира тяхната събираемост, банката изисква трима поръчители. Подобен е и случаят с „Общинска банка”, въпреки че там лихвения процент е малко по-висок. Внимание заслужават и офертите на „Райфайзен банк”, които предлагат своите кредити при лихви в средата на диапазона при това до 12 000 лв. може да бъде отпуснат кредит без поръчител. В случаите, когато се изисква такъв, то той е само един независимо от срока и сумата.

Може би за някого първоначалното споменаване на записа на заповед, като обезпечение е малко стряскащо и трудно за възприемане. Това не е изненадващо - този вид поръчителство засега не е широко разпространено в практиката. Какво е запис на заповед? Този документ е вид полица, с която се удостоверява задължение за плащане. С издаването на запис на заповед кредитополучателят се задължава да плати на банката дължимите суми по кредита и лихвите. Освен това тя се издава от кредитополучателя и се подписва (авалира) от авалист. Авалиста при този тип документ е именно поръчителя. За разлика от поръчителството без издаване на запис на заповед, тук има самостоятелен документ – полица. В случай, че за обезпечение на кредита не се изисква издаване на запис на заповед, то поръчителя се вписва в искането за кредит.

В случаите, когато заемателя не е в състояние да плаща вноските си по кредита, то те се поемат от поръчителя или поръчителите. Именно в това се състои поръчителството – гарантиране, че отпуснатия кредит ще бъде погасен.

Относно поемането на тази гаранция няма съществена разлика между обикновеното поръчителство и записа на заповед. И в двата случая ако кредитополучателя не може да плаща вноските по кредита, те се поемат от поръчителя/поръчителите. Важно е да се знае, че когато поръчителите са повече от един има известни особености при погасяване на кредита (в случай, че поръчителите трябва да го погасяват). Обикновено пръв започва да плаща поръчителя записан на първо място в искането за кредит. Ако той не е в състояние да доизплати кредита, започва да плаща втория поръчител и т.н. докато бъде покрит целия размер на кредита. Като цяло банките изискват по-голям брой поръчители при кредити с по-висока сума и по-дълъг срок. Това е съвсем основателно - риска за тях произтича от несигурността в платежоспособността на заемателите за по-дълъг период от време.

В заключение, съветът на „МОИТЕ ПАРИ” към всички бъдещи кандидати за кредит е внимателно да се вглеждат в офертите на банките. Естествено е всеки да се стреми към възможно най-ниската лихва, но не бива се пропускат изискванията за такива кредити. Почти винаги ниската лихва е съпроводена с изискването за по-голям брой поръчители или по-висок нетен доход от страна на кредитоискателя. В тази връзка всеки бъдещ кредитоискател трябва да си отговори на въпроса дали има възможност да осигури изисквания брой поръчители. Също така, поръчител върху кредита може да е и юридическо лице стига само то да докаже стабилни приходи и платежоспособност според изискванията на банките.

Електронните карти и електронните разплащания - какво знаем за тях и какво не

Технологиите – със сигурност всеки е убеден, че бъдещето на съвременният свят все повече ще се основава и предопределя от тях. Всички сме свидетели на навлизането им във всички сфери на човешкия живот. Естествено, изключение не правят търговията, финансите, банковото дело, услугите и т.н.

Приложението на електронните карти е изключително разпространено в европейските страни – тенденция, която се забелязва вече и у нас. Те имат най-различно предназначение и като резултат от това биват различни видове. Не е нужно да бъдат разглеждани всички техни разновидности. Ще се спрем само на два от най-разпространените и с най-голямо практическо приложение вида електронни карти. Единият вид, вероятно всеки се досеща, са дебитните карти. Вторият вид са кредитните карти – все още не толкова разпространени, но придобиващи все по-голяма популярност.

Нека първо да обърнем внимание на кредитните карти, тъй като те все още са нов продукт на българския финансов пазар.

Кредитните карти.

Те все повече навлизат в ежедневието на съвременния човек. Постоянно нараства броят на хората в страната, които се интересуват от този продукт. С нарастването на интереса към него възникват и различни въпроси. В тази връзка, „Моите Пари” публикува материали по тази тематика. Всеки, който има интерес към тях, може да ги потърси на http://www.moitepari.bg/. Предвид на това, че вече е ставало въпрос за основните характеристики на кредитните карти, те няма да бъдат обект на разглеждане. Въпреки това ще споменем някои от тях, които са от значение при електронните разплащания. Кредитната карта като инструмент за разплащания има своята дълга история. Разпространението им в България тече с бързи темпове и вече броят им надхвърли половин милион. Със същите темпове се разраства и инфраструктурата, която е необходима за обслужването им.

Нека разгледаме една по-специфична област на приложение на кредитната карта – Интернет. Разпространението на Световната мрежа не подминава и нашата страна. С развитието на комуникациите и технологиите все повече отпада необходимостта от носене на пари в брой, на плащане в брой, дори на пазаруване във вида, в който всички го познаваме. Възможностите за покупки или ползването на услуги, като стоим пред компютъра, отдавна са изпълнили Интернет пространството. Но как става това? Без да влизаме в подробности, само ще споменем, че електронните магазини, аукционите, формите за заявки и др. са част от вариантите. Не за тях обаче става въпрос. Интерес представлява какви са особеностите при такъв тип плащания. Като цяло, може да се каже, че съществени различия от плащанията чрез ПОС терминали няма.

Важно е да се знае, че при кредитните карти има лихви при покупка и те варират в различни граници, които могат да бъдат сравнени на сайта на „Моите Пари". Важно е също да се отчете, че кредитните карти биват национални и международни и това следва да бъде съобразено, когато се предприема плащане. Някои сайтове например изискват картата да е с международно покритие, а други позволяват с национално. Разбира се, там, където е възможно да се използва национална карта, то тя е използваема само на територията на страната, от която е издадена.

Като заключение ще отбележим също, че трябва да се следи какъв размер от отпуснатия лимит е изразходван и какъв е остатъкът. Възможно е при опит за плащане в Интернет с кредитна карта, плащането да не се осъществи, въпреки че има неизразходван лимит по нея. Това произтича от типа на самата карта – револвираща или чардж. „Моите Пари” в своите публикации вече са разяснявали каква е разликата между тях. Ще обърнем внимание на чардж-картите, тъй като при тях е възможно да се получи това. При тези карти изискването е, след като бъде направена покупка, задължението да бъде покрито и едва тогава те могат да се използват отново.

Видно е, че приложението на кредитната е голямо, но изборът на такава не е лесен. За да бъде в помощ на интересуващите се, „Моите Пари” предлага на своя сайт сравнение на над 200 алтернативи на този продукт.

Дебитните карти.

Вече от много време имат присъствие в България и са широко познати.
Преди да започне да оперира със своята дебитна карта, клиентът първо трябва да я поръча. Банките, издаващи дебитни карти, понякога предлагат безплатно такива, ако клиентът направи депозит при тях. Считаме, че е важно да се уточни, че съществува разлика между депозит и сметка, която ще е свързана с дебитната карта. В какво се състои тя? Депозитът е за определена сума и срок при дадена лихва. Не такива са условията при издаване на дебитна карта. При издаване на дебитна карта, банката открива на клиента картова сметка, по която постъпват сумите. Олихвяването на сумите обикновено е при по-ниска лихва от депозит. Обикновено дебитните карти са с определен срок на валидност, след което е възможно той да бъде продължен отново.

Притежателите на дебитни карти знаят тяхното предназначение, но дали знаят всичко? Обикновено дебитната карта се свързва с възможността, след като бъдат преведени суми по нея, да бъдат изтеглени в брой. Не бива обаче да се счита, че приложението на дебитната карта е единствено такова. С нея също така могат и да се извършват плащания, както за стоки, така и за услуги. Какво се има предвид? Дебитната карта позволява заплащане на стоките например в даден магазин чрез т.нар. ПОС устройства. Създадените по този начин удобства освобождават държателя на картата от необходимостта да носи в себе си пари в брой. Едно важно уточнение следва да се направи тук и то съществено отличава дебитната от кредитната карта. Парите, с които разполага държателят на дебитна карта са негови лични пари – получени под формата на работна заплата, превод или внесени от самия него.
Има една характеристика на дебитната карта, която разделя самите дебитни карти и в същото време по това си прилича с кредитната карта. Това е възможността да бъде използвана в страната или извън нея. Съществуват дебитни карти, които могат да бъдат издадени в България и да се използват за разплащания в чужбина. Тези карти са по-известни като карти от „по-висок” клас. Такива са Visa Electron и MasterCard. Те позволяват не само използването им за теглене на пари от банкомати в чужбина, но и за плащания през Интернет.

Както всички знаем, Световната мрежа предоставя почти неограничени възможности за търговия, резервации, услуги, банкиране и т.н. Голяма част от тези възможности обаче изискват заплащане. Най-красноречив пример е Интернет търговията. Според специалисти в областта, този бизнес придобива все по-големи мащаби и очакванията са до 2020 г. да достигне трилион долара.

Като електронна карта, дебитната също позволява разплащания през Интернет. Веднага трябва да се каже, че за да се извърши това е необходимо картата да е от споменатия по-горе „по-висок” клас. Разбира се, това не означава, че обикновените дебитни карти не могат да бъдат използвани с такава цел. С тях може да се плаща във всички Интеренет сайтове, които ги приемат. Дебитната карта Maestro е такава. С нея може да се извършват плащания в някои български сайтове, както и за плащания в страната. Почти всички банки в България (ДСК, Алианц, ПИБ, HVB BankBiochim, СЖ Експресбанк, ОББ и др.) издават дебитни карти Maestro.

Още един момент е важен да се знае за дебитните карти и по-конкретно за международните. При тях е необходимо да има постоянен неснижаем минимум и да редовно да се попълва.
„Моите Пари” предлага на сайта си сравнение на най-популярните финансови продукти като дава възможност на потребителите да се ориентират при избора на интересуващите ги. Предоставена е възможност за сравнение на над 170 автокредита и автолизинга, над 130 потребителски кредита, над 200 алтернативи на кредитни карти и над 300 депозита. Често банките предлагат като бонус безплатно издаване на дебитна карта, ако клиент депозира сума при тях. В тази връзка, сайтът предоставя отлична възможност за сравнение и на офертите за депозит.
Източник:moitepari.bg

Кредит от банка или небанкова институция.

Така поставен въпросът първоначално не буди особен интерес. Вероятно мнозина ще решат, че няма кой знае какво значение от къде ще се вземат пари, стига това да стане бързо и да не е скъпо. В известен смисъл има резон в това разсъждение. Та нали всеки се стреми към това – когато не му достигат пари, да може бързо да получи кредит, който в същото време да е не много скъп. Самият факт, че човек търси най-добрата възможност (а възможности има много) е знак, че той има определена финансова култура. Елементарните финансови познания никога не са излишни. Разбира се, става въпрос за знания, които биха били полезни, когато става въпрос за разход на пари по оптимален начин.Като говорим за разход на пари, финансирането на дадена покупка е именно такова. Кредитирането под различни форми вече е добре развито и у нас. То толкова се разви, че на клиента му става все по-трудно да се ориентира сред предложенията. Проблемите според „МОИТЕ ПАРИ” произтичат основно от две направления. От една страна, въпреки разграничението на стоковите от класическите потребителски кредити, потребителите не откриват тази разлика. От друга страна, когато се прави избор дали кредитът да е от банка или не, въпросите отново са много. Тук вече дилемата е коя да е институцията и кой да е продукта - два „фундаментални” проблема, които трябва да разреши всеки предприел финансиране на дадена покупка.Да разгледаме изборът на „източник” на парите, които не достигат – банка или небанкова финансова институция. Банките са достатъчно популярни, като място от където могат да се получат пари при необходимост. Поради тази причина ще обърнем малко повече внимание на небанките, като правим паралел с банките.Какво са небанковите финансови институции и как да получим кредит от тях?Самото наименование показва, че това са институции, финансиращи клиенти, но нямащи статут на банка. Най-общо тези компании осигуряват средствата за финансиране от други източници. Не това обаче е най-важното, а какво предлагат те и как да се възползваме. Като алтернатива на класическият банков кредит, финансирането чрез небанкова институция вече набира все по-голяма популярност. Достъпът до тази услуга съвсем не е труден и има задоволително предлагане на оферти. Небанките основно предоставят т.нар. „стокови” кредити. Това са кредити, които покриват стойността на закупуваната стока, но сумата не се отпуска в брой. Обикновено тя се превежда на магазина, от който се прави покупката, а вноските се внасят при финансиращата институция.Не бива да се счита, че стоковите кредити са единствените, за които може да се кандидатства при небанкова институция. Към настоящият момент поне три такива предоставят и стандартни потребителски кредити (с предоставяне на парите в брой). Друг е въпросът каква максимална сума може да получи кандидата. За това ще стане въпрос малко по-късно. Вече се спомена, че получаването на кредит от такава институция не е трудно. Обикновено при кандидатстване за такъв кредит се изисква лична карта, копие от трудов договор, разбира се молба за заема и други документи каквито клиента предостави (те винаги може да са в полза).Сега да видим каква е процедурата при банките. Изискванията към кредитоискателя по отношение на документите са почти идентични. Само в допълнение към изискванията са поръчители (когато е необходимо), документи доказващи доход, понякога се изисква подписване на запис на заповед.Веднага ще направим важно уточнение. Запис на заповед може да се изиска и от небанкова институция, в случай че размерът на сумата е висока.СумитеСъс сигурност това е водещ елемент при търсенето на кредит. Именно недостигът на дадена сума определя размерът на търсената. Това е един от показателите, който съществено отличава кредита от небанка от кредита от банка. Банките, като институции разполагащи със значителни финансови ресурси, дават възможност за финансиране за относително високи суми (до 30000 лв. понастоящем). За разлика от тях, небанковите институции се ограничават до значително по-ниски суми (максимумът е до 6000-7000 лв.). Част от причините за това са, че те не винаги работят със собствен капитал, сумите се отпускат относително бързо и лесно, а това повишава риска от несъбираемост.Ограничител за размерът на сумата, която ще се отпусне може да се окаже кредитната история на кандидата. Всички договори за кредит се вписват в кредитен регистър и от там кредитиращите институции могат да получат тази информация. Възможно е при кандидатстване за кредит да се вземе под внимание дали това е първо кандидатстване. От такава гледна точка, сумата за която се кандидатства може да не бъде одобрена. Влияние оказва също, както споменахме по-горе кредитната история на кандидата, а така също и решението на кредитният консултант, който разглежда искането за кредит. Тази практика е характерна по-скоро за небанките, което по никакъв начин не означава, че банките нямат подобни съображения.Срок на кредитаТой е друг съществен елемент при изборът на кредитираща институция. Съобразявайки се с доходите си, клиентът прави избор между по-дълъг или по-къс срок. Колкото е по-дълъг срокът, толкова по-ниски ще са вноските по кредита и обратно. От такава гледна точка, хора които не могат да си позволят високи вноски и бързо покриване на заема е по-добре да се насочат към кредит с максимален срок. Тук се очертава другата основна разлика в сроковете на финансиране. Небанковите институции обикновено финансират за срок не по-голям от 3 години. Практика е също вноските да бъдат изчислявани на седмична база.Малко по-другояче стоят нещата при банките. Там вноските са месечни и максималните срокове на кредитите определено са по-големи (варират в диапазона 5 - 8 години).Цена на кредитаДостигнахме и до този ключов момент при изборът на кредитираща институция. Ключов е защото тази цена ще бъде платена от заемателят, а това съвсем не е без значение. Какво е принципно цена на кредит? Това е разбира се на първо място лихвата. Освен нея обаче се заплащат и някои такси към кредитора – за разглеждане на документи, при усвояване на кредита, за управление, застраховки (ако е нужно) и т.н. Всичко това е за сметка на заемателя.По отношение на цената на кредитите, открито може да се заяви, че на настоящият етап условията на банките са много по-ясни от тези на небанковите институции. Какво се има предвид? Всяка банка, която предлага даден кредит най-малкото посочва лихва – нещо което липсва при небанките. Обикновена практика при тях е да се посочват броят на вноските и размерът им, като за цена на кредита често не става въпрос. Друг вариант за представяне на цената на кредита е чрез обявяването на средно-годишното оскъпяване. Това все пак е някакъв ориентир, но не и показател за реалната цена. След приемането на законът за потребителския кредит, финансиращите институции са задължени за обявяват Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита, като негова истинска цена. Накратко този показател показва действителният разход на заемателя отчитайки не само лихвата, но и таксите (ако ги има) споменати по-горе. Повече подробности за ГПР можете да откриете на сайта на „МОИТЕ ПАРИ” www.moitepari.bg. Към настоящият момент поне половината от небанковите институции не обявяват този показател. Банките за разлика от тях много по-коректно представят информацията по своите оферти. Сравнение на почти 130 потребителски кредита може да бъде направено на сайта на „МОИТЕ ПАРИ”.Традиционно ГПР по офертите на банките са значително по-добри от тези на небанковите институции. Една от причините за това е, че небанките работят и със заемен капитал, който трябва да върнат с определена лихва. Така допълнително се оскъпяват кредитите, които се отпускат от тях. За да бъдем малко по-конкретни ще опитаме да дадем пример за оферта. Разбира се, стойностите ще са относителни, тъй като разнообразието от оферти е голямо, а и условията на кредиторите са различни. Сравнението допълнително се затруднява и от факта, че небанковите институции правят разлика например между домакинска техника и офис оборудване. И не само това. Те разделят домакинската техника на бяла и черна и определят различни условия при покупка на тези стоки. С цел да се универсиализира поне малко сравнението ще разгледаме покупка на компютър. Всички големи търговски вериги предлагат такава техника и тя е категория различна от бялата и черната техника. от друга страна на пазара работят и големи вериги предлагащи изключително офис техника. тези вериги също работят с банките и небанковите институции. Приемането на домашният компютър като техника по-масово разпространена в търговските вериги, прави сравнението относително по-лесно.Нека разгледаме покупката на домашен компютър, който струва 1000 лв., а срокът на изплащане да е 12 месеца.При тези параметри ГПР при банките е около 18% - 31% за кредити без поръчител и около 15% - 28% за кредити с поръчител. При същите тези параметри, ГПР при небанковите институции се движи в диапазона от около 28% до около 51%.ОбслужванеТова е съществена част от процеса на кандидатстване, получаване и обслужване на кредита и не трябва да бъде подминаван. Първото, което веднага прави впечатление е, че процедурите при небанковите институции са значително по-опростени и времето за „реакция” по искане за кредит е изключително кратко. На практика в рамките на 15 – 30 минути клиентът може да получи становище дали е одобрен за кредита или не. Малко по-бавна е процедурата при банките. Там проверката на документите и оценката на кредитоискателя отнемат малко повече време, респ. становището се получава по-късно. Одобряването на кредитът може допълнително да се забави ако той ще се поръчителства. Това се обуславя от факта, че малко или много трябва да бъде анализирано и лицето предложено за поръчител. Практика при небанковите институции е да не изискват поръчители (това обаче не изключва възможността такъв да бъде изискан при определени условия). Липсата на поръчители, респ. повишаване на риска от несъбираемост на вземанията са друга причина офертите на тези институции да са относително по-скъпи.Съществено предимство на небанките, което не може да не се отчете, е личното отношение към клиента. Те предоставят възможност за посещение на клиента на работното място, предоставят възможност заемателя сам да реши дали размерът на вноските да е еднакъв или не. Също така се дава възможност за избор първата вноска да се внесе веднага или от следващия месец, както и начин на внасянето на вноските. Това може да става по банков път, в брой, чрез Интернет и т.н. Банките не предлагат толкова голяма гъвкавост по отношение изборът на размер на месечната вноска. Обикновено се съставя погасителен план с равни вноски, по-рядко с намаляващи, а индивидуалните планове са рядкост.Изборът на финансираща институция всъщност не би бил труден ако всеки кредитоискател ясно и точно си определи приоритетите. Ако желае да получи почти веднага одобрение за кредит и самият кредит, то за него най-подходяща е небанкова институция. Там процедурите са по-прости, гъвкавостта е по-голяма, но максималните суми са по кредитите са по-малки и са относително по-скъпи (всяко предимство си има цена). В случаите, когато кредитът не е спешен, най-подходящо е той да се вземе от банка. При дадено ГПР, от банка може да се вземе много по-голяма сума отколкото от небанкова институция със същото ГПР. Казахме вече, че офертите на банките са по-евтини, но по-процедурите са по-тромави.Какво ще предпочете клиента е въпрос на негов личен избор. Съобразявайки се с разгледаните до тук няколко основни момента, „МОИТЕ ПАРИ” счита, че това е достатъчно като първоначална ориентация.