Допълнителното социално осигуряване се осъществява, чрез участие в универсални и/или професионални пенсионни фондове, фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и/или фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и във фондове за допълнително доброволно осигуряване за безработица или за професионална квалификация, които се учередяват и управляват от лицензирани по реда на Кодекса пенсионно осигурителни дружества или от дружества за допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.
Допълнително задължително пенсионно осигуряване
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, лицата родени след 31.12.1959 година.
Лицата работещи при условията на първа и втора категория труд, задължително се осигуряват и в професионален пенсионен фонд за пенсия, за ранно пенсиониране, независимо от възрастта.
Доходът, върху който се дължат осигурителните вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:
максималния месечен размер на осигурителния доход през календарната година
минималния месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица
основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година, по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях
Вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване:
от 2007 год. - 5 на сто
Допълнително доброволно пенсионно осигуряване
Осъществява се във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми. Фондовете се учередяват и управляват от лицинзирани пенсионноосигурителни дружества.
Допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация
То е доброволно и се осъществява от осигурителното дружество на фонда за допълнително доброволно осигуряване за безработица или за професионална квалификация. Осъществява се на капиталопокривен принцип, на базата на предварително определени в договора с осигурителното дружество осигурителни вноски.
Показват се публикациите с етикет Здравеопазване. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Здравеопазване. Показване на всички публикации
вторник, 7 август 2007 г.
Държавно обществено осигуряване
Държавно обществено осигуряване – предоставя обезщетения, помощи и пенсии, при неработоспособност, инвалидност, майчинство, безработица, старост и смърт.
Осъществява се въз основа на принципите на задължителност и всеобхватност на осигуряването, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица.
Осигурени лица са всички наети за работа или упражняващи трудова дейност за повече от 5 работни дни или 40 часа и тези със свободни професии, еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, земеделски стопани и др.
Осигурители са всички физически и юридически лица и др., които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:
максималния месечен размер на осигурителния доход през календарната година
минималния месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица
основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година, по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях
Осигурителните вноски се разпределят процентно между осигурителите и осигурените, както следва:
2007г. - 65 : 35
2008г. - 60 : 40
2009 и следващите години 55 : 45
2010 г. и следващите години - 50:50
За самоосигуряващите се това също е определено в Кодекса за социално осигуряване.
Законодателят е определил организацията, финансовото устройство, управлението, обезщетенията, контрола и др. въпроси, свързани с осигуряването.
Осигурителни вноски и осигурителен доход за държавно обществено осигуряване.
Размерът на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване са, както следва:
29.5 на сто и вноските по т. 8 – за лицата работещи при условията на ІІІ категория труд, които са осигурени за всички осигурени социални рискове.
32.5 на сто и вноските по т. 8 – за лицата работещи при условията на І и ІІ категория труд, като са осигурени за всички осигурени социални рискове.
32.5 на сто и вноските по т. 8 – за кадровите военослужещи, държавните служители в МВР, държавните служители заети в Изпълнение на наказанията и следователите, които са осигурени за всички социални рискове.
26.5 на сто и вноските по т. 8 – за лицата осигурени за всички социални рискове без безработица; ако тези лица работят при условията на І и ІІ категория труд, вноската е 29.5 на сто и вноските по т. 8
23 на сто и вноските по т.8 – за лицата осигурени за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест; ако тези лица работят при условията на І и ІІ категория труд, осигурителната вноска е 26 на сто и вноските по т. 8
26.5 на сто за лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица.
23 на сто за лицата, осигурени за инвалидност, старост и смърт.
От 0.4 до 1.1 на сто за трудова злополука и професионална болест, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година по групи основни икономически дейности.
Осъществява се въз основа на принципите на задължителност и всеобхватност на осигуряването, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица.
Осигурени лица са всички наети за работа или упражняващи трудова дейност за повече от 5 работни дни или 40 часа и тези със свободни професии, еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, земеделски стопани и др.
Осигурители са всички физически и юридически лица и др., които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:
максималния месечен размер на осигурителния доход през календарната година
минималния месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица
основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година, по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях
Осигурителните вноски се разпределят процентно между осигурителите и осигурените, както следва:
2007г. - 65 : 35
2008г. - 60 : 40
2009 и следващите години 55 : 45
2010 г. и следващите години - 50:50
За самоосигуряващите се това също е определено в Кодекса за социално осигуряване.
Законодателят е определил организацията, финансовото устройство, управлението, обезщетенията, контрола и др. въпроси, свързани с осигуряването.
Осигурителни вноски и осигурителен доход за държавно обществено осигуряване.
Размерът на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване са, както следва:
29.5 на сто и вноските по т. 8 – за лицата работещи при условията на ІІІ категория труд, които са осигурени за всички осигурени социални рискове.
32.5 на сто и вноските по т. 8 – за лицата работещи при условията на І и ІІ категория труд, като са осигурени за всички осигурени социални рискове.
32.5 на сто и вноските по т. 8 – за кадровите военослужещи, държавните служители в МВР, държавните служители заети в Изпълнение на наказанията и следователите, които са осигурени за всички социални рискове.
26.5 на сто и вноските по т. 8 – за лицата осигурени за всички социални рискове без безработица; ако тези лица работят при условията на І и ІІ категория труд, вноската е 29.5 на сто и вноските по т. 8
23 на сто и вноските по т.8 – за лицата осигурени за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест; ако тези лица работят при условията на І и ІІ категория труд, осигурителната вноска е 26 на сто и вноските по т. 8
26.5 на сто за лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица.
23 на сто за лицата, осигурени за инвалидност, старост и смърт.
От 0.4 до 1.1 на сто за трудова злополука и професионална болест, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година по групи основни икономически дейности.
Доброволно здравно осигуряване
Доброволното здравно осигуряване е дейност по поемане на рискове, свързани с финансовото обезпечаване на определени здравни услуги и стоки, осъществявани от лицензирани здравноосигурителни дружества, срещу заплащане на здравноосигурителни премии, въз основа на здравноосигурителни договори. Чрез доброволното здравно осигуряване, се обезпечава предоставянето на здравни услуги и стоки извън обсега на задължителното здравно осигуряване, но могат да се обезпечават и такива от неговия обхват.
Доброволното здравно осигуряване се осъществява при спазването на принципа на доброволност.
Дейност по доброволно здравно осигуряване могат да осъществяват акционерни дружества, регистрирани по Търговския закон, с предмет на дейност само доброволно здравно осигуряване и получили лиценз по Закона за здравното осигуряване.
Държавният надзор върху дейността на доброволното здравно осигуряване се осъществява от Комисията за финансов надзор.
Дейността по доброволното здравно осигуряване се осъществява, предлагане, сключване и изпълнение на договори. То се извършва чрез възстановяване на разходи или чрез абонаментно обслужване.
Доброволното здравно осигуряване чрез възстановяване на разходите е форма, при която здравноосигурителното дружество частично или изцяло възстановява разходите за здравеопазване на осигурените лица, при настъпване на предвидените в здравноосигурителни договори случаи. Разходите могат да се възстановят, както на изпълнителите, така и на осигурените лица, за предоставените или за заплатените здравни услуги и стоки.
Доброволно здравно осигуряване чрез абонаментно обслужване е форма, при която здравноосигурителното дружество при настъпване на предвидените в здравноосигурителните договори случаи, осигурява предоставянето на определени здравни услуги и стоки на осигурените лица от определени изпълнители на медицинска помощ, с които здравноосигурителното дружество е сключило договор.
infoins.netinfo.bg
Доброволното здравно осигуряване се осъществява при спазването на принципа на доброволност.
Дейност по доброволно здравно осигуряване могат да осъществяват акционерни дружества, регистрирани по Търговския закон, с предмет на дейност само доброволно здравно осигуряване и получили лиценз по Закона за здравното осигуряване.
Държавният надзор върху дейността на доброволното здравно осигуряване се осъществява от Комисията за финансов надзор.
Дейността по доброволното здравно осигуряване се осъществява, предлагане, сключване и изпълнение на договори. То се извършва чрез възстановяване на разходи или чрез абонаментно обслужване.
Доброволното здравно осигуряване чрез възстановяване на разходите е форма, при която здравноосигурителното дружество частично или изцяло възстановява разходите за здравеопазване на осигурените лица, при настъпване на предвидените в здравноосигурителни договори случаи. Разходите могат да се възстановят, както на изпълнителите, така и на осигурените лица, за предоставените или за заплатените здравни услуги и стоки.
Доброволно здравно осигуряване чрез абонаментно обслужване е форма, при която здравноосигурителното дружество при настъпване на предвидените в здравноосигурителните договори случаи, осигурява предоставянето на определени здравни услуги и стоки на осигурените лица от определени изпълнители на медицинска помощ, с които здравноосигурителното дружество е сключило договор.
infoins.netinfo.bg
Задължително здравно осигуряване
Това е дейност по набирането на средства от задължителни здравноосигурителни вноски, определени със закон, осъществявано от Националната агенция по приходите, а тяхното управление и разходване за здравни дейности се осъществява от Националната здравноосигурителна каса.
Задължителното здравно осигуряване, гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ, чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител.
Закона за здравното осигуряване се осъществява на принципите на задължително участие при набиране на вноските, солидарност на осигурените при ползване на набраните средства, равнопоставеност, свободен избор на изпълнител и др.
Здравноосигурени в Националната здравноосигурителна каса, са всички български граждани, постоянно пребиваващи чужди граждани, бежанци, студенти и докторанти. Те имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, да избират един изпълнител на медицинска помощ, на спешна помощ, там където попаднат и др.
Здравноосигурителната вноска на осигуреното лице се определя върху дохода на всички физически и юридически лица и др., които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски, като минималния размер на осигурителния доход се определя от Закона за държавното обществено осигуряване. При юридическите лица и ведомствата и осигурения, вноската се внася в съотношение, както следва:
2007 год. - 65 : 35
2008 год. - 60 : 40
2009 и следващите години 55 : 45
2010 г. и следващите години - 50:50
Здравноосигурителната вноска е 6 на сто върху осигурителния доход.
Задължителното здравно осигуряване, гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ, чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител.
Закона за здравното осигуряване се осъществява на принципите на задължително участие при набиране на вноските, солидарност на осигурените при ползване на набраните средства, равнопоставеност, свободен избор на изпълнител и др.
Здравноосигурени в Националната здравноосигурителна каса, са всички български граждани, постоянно пребиваващи чужди граждани, бежанци, студенти и докторанти. Те имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, да избират един изпълнител на медицинска помощ, на спешна помощ, там където попаднат и др.
Здравноосигурителната вноска на осигуреното лице се определя върху дохода на всички физически и юридически лица и др., които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски, като минималния размер на осигурителния доход се определя от Закона за държавното обществено осигуряване. При юридическите лица и ведомствата и осигурения, вноската се внася в съотношение, както следва:
2007 год. - 65 : 35
2008 год. - 60 : 40
2009 и следващите години 55 : 45
2010 г. и следващите години - 50:50
Здравноосигурителната вноска е 6 на сто върху осигурителния доход.
Георги Ганев: Трябва да продължи намаляването на осигурителната тежест
Една от идеите на плоския данък е да опрости декларирането и проверяването на налозите, обяснява в интервю пред Светослава Кръстева и Експрес.БГ програмният директор по икономическите въпроси в Центъра за либерални стратегии
31.07.2007
- Г-н Ганев, очаквахте ли размерът на плоския данък да бъде 10%, както решиха управляващите?
- Мислех, че ще се тръгне малко по-предпазливо с оглед на някои изказвания, а и на идеологията на определени партии в коалицията. Но така или иначе решението за 10% плосък данък никак не е лошо.
- А уместно ли е премахването на необлагаемия минимум?
За мен е необяснимо защо той трябва да пада, което при всички положения ще усложни ситуацията на хората с по-ниски месечни доходи.
Той не е толкова сложен за администриране и пресмятане, така че присъствието му по никакъв начин няма да промени сложността нито на данъчното отчитане, нито на данъчните проверки.
Предполагам, че тази идея се приема поради някаква предпазливост по отношение на приходната част. За мен няма проблем необлагаемият минимум да си остане.
- Как оценявате възможностите за отпадане на нормативно признатите разходи паралелно с въвеждането на плоския данък?
- Една от идеите на плоския налог е да опрости декларирането и проверяването на налозите. Това включва и премахването на всякакви видове преференции.
.Нормативно признатите разходи са част от тях. Ако 50% от доходите на човек са нормативно признати разходи, данъкът ще се намали. Но ако са например 70%, промяната няма да е толкова добра.
- Достатъчно ли е приетото намаляване на осигурителната тежест с 3%?
. От това, което се случи при предишното намаляване с шест процентни пункта, спокойно би могло да се рискува малко повече и сега да се намали с по-голям процент.
Все пак това е някаква стъпка във вярната посока, макар и малко позакъсняла с оглед обещанията, че това ще се случи от 1 юли. Мисля, че по-нататък ще има място за още подобни ходове.
- Част от предизборната обстановка ли е увеличението на пенсиите с 10% от 1 октомври?
. То пък напоследък винаги има избори, а тази година дори два пъти. Така че почти не остана време, в което човек да каже нещо и то да не е предизборно. Това, което е сигурно, е, че увеличението на пенсиите в никакъв случай не е малко.
В момента общият ръст на заплатите на годишна база е между 15 и 17%. Докато това второ за годината увеличение на пенсиите ще ги направи с 20% по-големи, отколкото бяха през миналия октомври. В работещата част на икономиката няма такова увеличение.
- Бившата социална министърка Христина Христова заяви, че трябва да се търсят разговори с бизнеса, за да не изостава растежът заплатите в частния сектор от ръста в държавния. Нужно ли е това?
- Бизнесът бая ги вдига заплатите. Нека г-жа Христова погледне данните - 15-16% за година никак не е малко, при положение, че инфлацията е доста по-ниска от тези размери. Що се отнася до публичния сектор, там повишаването на заплатите е тежест за икономиката като цяло.
То, без съответния ръст в производителността на труда, тежи на частния сектор. Освен това така се стига да увеличаване на инфлацията, което рефлектира върху всички. От което пък са губещи тези, които не са в публичния сектор.
- Какви трябва да са следващите стъпки на управляващите в областта на данъчната политика?
- Трябва да продължи намаляването на осигурителната тежест. Това е най-тежкото облагане на труда - много високи ставки върху много тясна база.
Това силно изкривява стимулите за поведение на пазара на труда. Ако бюджетът продължи да има резерви и да се регистрират излишъци, може да се помисли за премахване на някои данъци, например този върху доходите.
- Миналата седмица зам.-председателят на НДСВ Милен Велчев изложи 15 идеи на партията за социално-икономическата сфера, които включваха намаляване на данъка върху дивидентите и облагане на необработваемата земя. Как бихте ги коментирали?
- Не знам намаляването на данъка върху дивидентите колко ще помогне на българските фирми и особено на инвестиционния процес. При всички положения има по-изкривяващи данъци, отколкото този.
Що се отнася до облагането с налог на необработваемата земя, чувал съм доста противоречиви мнения. Някои твърдят, че това ще засили желанието да се ползва земята, в което няма нищо лошо. Но от друга страна, това може да я направи непривлекателен актив.
Трябва да се види каква е целта от въвеждането на този данък. Ако всички започнем да обработваме земя, какво ще постигнем? Свърхпроизводство, още повече гърла ще реват за компенсации при всеки дъжд или засушаване и къде му е доброто на това не мога да разбера.
- Основателни ли бяха въведените от БНБ ограничителни мерки по отношение ръста на кредитирането?
- БНБ беше предупредила при премахването на предишните ограничения, че ако започнем да взимаме завоите с твърде бърза скорост, ще реагира незабавно. Така че не съм изненадан, че се опитва да наложи определени ограничения, защото кредитите нараснаха изключително бързо.
БНБ се държи по класическия централнобанкерски начин, който е обобщен от един от бившите председатели на борда на Федералния резерв в САЩ Уилям МакЧестни Мартин. "Ролята на централния банкер е да отмъкне купата с пунш в момента, в който купонът започва."
Express.bg
31.07.2007
- Г-н Ганев, очаквахте ли размерът на плоския данък да бъде 10%, както решиха управляващите?
- Мислех, че ще се тръгне малко по-предпазливо с оглед на някои изказвания, а и на идеологията на определени партии в коалицията. Но така или иначе решението за 10% плосък данък никак не е лошо.
- А уместно ли е премахването на необлагаемия минимум?
За мен е необяснимо защо той трябва да пада, което при всички положения ще усложни ситуацията на хората с по-ниски месечни доходи.
Той не е толкова сложен за администриране и пресмятане, така че присъствието му по никакъв начин няма да промени сложността нито на данъчното отчитане, нито на данъчните проверки.
Предполагам, че тази идея се приема поради някаква предпазливост по отношение на приходната част. За мен няма проблем необлагаемият минимум да си остане.
- Как оценявате възможностите за отпадане на нормативно признатите разходи паралелно с въвеждането на плоския данък?
- Една от идеите на плоския налог е да опрости декларирането и проверяването на налозите. Това включва и премахването на всякакви видове преференции.
.Нормативно признатите разходи са част от тях. Ако 50% от доходите на човек са нормативно признати разходи, данъкът ще се намали. Но ако са например 70%, промяната няма да е толкова добра.
- Достатъчно ли е приетото намаляване на осигурителната тежест с 3%?
. От това, което се случи при предишното намаляване с шест процентни пункта, спокойно би могло да се рискува малко повече и сега да се намали с по-голям процент.
Все пак това е някаква стъпка във вярната посока, макар и малко позакъсняла с оглед обещанията, че това ще се случи от 1 юли. Мисля, че по-нататък ще има място за още подобни ходове.
- Част от предизборната обстановка ли е увеличението на пенсиите с 10% от 1 октомври?
. То пък напоследък винаги има избори, а тази година дори два пъти. Така че почти не остана време, в което човек да каже нещо и то да не е предизборно. Това, което е сигурно, е, че увеличението на пенсиите в никакъв случай не е малко.
В момента общият ръст на заплатите на годишна база е между 15 и 17%. Докато това второ за годината увеличение на пенсиите ще ги направи с 20% по-големи, отколкото бяха през миналия октомври. В работещата част на икономиката няма такова увеличение.
- Бившата социална министърка Христина Христова заяви, че трябва да се търсят разговори с бизнеса, за да не изостава растежът заплатите в частния сектор от ръста в държавния. Нужно ли е това?
- Бизнесът бая ги вдига заплатите. Нека г-жа Христова погледне данните - 15-16% за година никак не е малко, при положение, че инфлацията е доста по-ниска от тези размери. Що се отнася до публичния сектор, там повишаването на заплатите е тежест за икономиката като цяло.
То, без съответния ръст в производителността на труда, тежи на частния сектор. Освен това така се стига да увеличаване на инфлацията, което рефлектира върху всички. От което пък са губещи тези, които не са в публичния сектор.
- Какви трябва да са следващите стъпки на управляващите в областта на данъчната политика?
- Трябва да продължи намаляването на осигурителната тежест. Това е най-тежкото облагане на труда - много високи ставки върху много тясна база.
Това силно изкривява стимулите за поведение на пазара на труда. Ако бюджетът продължи да има резерви и да се регистрират излишъци, може да се помисли за премахване на някои данъци, например този върху доходите.
- Миналата седмица зам.-председателят на НДСВ Милен Велчев изложи 15 идеи на партията за социално-икономическата сфера, които включваха намаляване на данъка върху дивидентите и облагане на необработваемата земя. Как бихте ги коментирали?
- Не знам намаляването на данъка върху дивидентите колко ще помогне на българските фирми и особено на инвестиционния процес. При всички положения има по-изкривяващи данъци, отколкото този.
Що се отнася до облагането с налог на необработваемата земя, чувал съм доста противоречиви мнения. Някои твърдят, че това ще засили желанието да се ползва земята, в което няма нищо лошо. Но от друга страна, това може да я направи непривлекателен актив.
Трябва да се види каква е целта от въвеждането на този данък. Ако всички започнем да обработваме земя, какво ще постигнем? Свърхпроизводство, още повече гърла ще реват за компенсации при всеки дъжд или засушаване и къде му е доброто на това не мога да разбера.
- Основателни ли бяха въведените от БНБ ограничителни мерки по отношение ръста на кредитирането?
- БНБ беше предупредила при премахването на предишните ограничения, че ако започнем да взимаме завоите с твърде бърза скорост, ще реагира незабавно. Така че не съм изненадан, че се опитва да наложи определени ограничения, защото кредитите нараснаха изключително бързо.
БНБ се държи по класическия централнобанкерски начин, който е обобщен от един от бившите председатели на борда на Федералния резерв в САЩ Уилям МакЧестни Мартин. "Ролята на централния банкер е да отмъкне купата с пунш в момента, в който купонът започва."
Express.bg
понеделник, 6 август 2007 г.
8 години ръст на разходите за здравеопазване
За периода от 1998 година до 2006 година бюджетните разходи за
здравеопазване са нараснали от 810 милиона на над 2 милиарда лева годишно.
Това е ръст от 12% средногодишно, което пък е повече от ръста на икономиката,
повече от ръста на заплатите, значително повече от инфлацията. Здравеопазването
е получило от държавния бюджет значително увеличение на реалния паричен ресурс,
с който разполага. Въпреки това проблемите се запазват, а някои твърдят, че дори
ситуацията се влошава. Може би все пак ще трябва да се направят и реформи в
системата?
България
Държавно – 4.4% от БВП
Общо официално –
7.5% от БВП (World Bank, 2003)
Неофициални плащания – 1 - 4% от БВП
Общо
– 8.5-11.5% от БВП
Държавно финансиране - сравнение
България – 4.4%
от БВПЕС – 6.3%
Кипър – 3% от БВП
Естония, Литва, Латвия, Холандия –
4-4.5% от БВП
Чехия, Германия, Румъния – 5.8-6.3%
Франция, Португалия,
Великобритания – над 7% от БВП
Общо финансиране - сравнение
България
– 8.5-11.5% от БВП /офиц 7.5%/
Словакия – 5.7% от БВП
Финландия, Англия,
Унгария – 7-8%
Дания, Италия, Холандия – 8-9%
Швеция, Гърция, Франция –
9-10%
Германия, Швейцария – 11%
САЩ – 14.6%
Източник:ikonomika.org
здравеопазване са нараснали от 810 милиона на над 2 милиарда лева годишно.
Това е ръст от 12% средногодишно, което пък е повече от ръста на икономиката,
повече от ръста на заплатите, значително повече от инфлацията. Здравеопазването
е получило от държавния бюджет значително увеличение на реалния паричен ресурс,
с който разполага. Въпреки това проблемите се запазват, а някои твърдят, че дори
ситуацията се влошава. Може би все пак ще трябва да се направят и реформи в
системата?
България
Държавно – 4.4% от БВП
Общо официално –
7.5% от БВП (World Bank, 2003)
Неофициални плащания – 1 - 4% от БВП
Общо
– 8.5-11.5% от БВП
Държавно финансиране - сравнение
България – 4.4%
от БВПЕС – 6.3%
Кипър – 3% от БВП
Естония, Литва, Латвия, Холандия –
4-4.5% от БВП
Чехия, Германия, Румъния – 5.8-6.3%
Франция, Португалия,
Великобритания – над 7% от БВП
Общо финансиране - сравнение
България
– 8.5-11.5% от БВП /офиц 7.5%/
Словакия – 5.7% от БВП
Финландия, Англия,
Унгария – 7-8%
Дания, Италия, Холандия – 8-9%
Швеция, Гърция, Франция –
9-10%
Германия, Швейцария – 11%
САЩ – 14.6%
Източник:ikonomika.org
Абонамент за:
Публикации (Atom)
