Пенсионните фондове са най-големите инвеститори на Запад (Iч.)

27.05.2002 Христо Мишков

Пенсионните фондове, които под една или друга форма съществуват във всички напреднали страни, са крупни институционални инвеститори и участници на финансовите пазари. Тяхната значимост се дължи на няколко причини. На първо място, доходите и богатството стабилно нарастват от времето на Втората Световна война насам, осигурявайки достатъчно средства на домакинствата за дългосрочни инвестиции. На второ място, поради увеличената продължителност на живота хората се нуждаят от повече спестявания за по-дълъг период от време. На трето място, пенсиите са трудови обезщетения, които са освободени от данъци до момента, в който работника се пенсионира. Пенсионният фонд е предназначен за изплащането на пенсии. Институциите, които основават фонда – т.нар. спонсори на фонда -са частни търговски дружества, които действат за сметка на своите работници; държавни, областни или общински институции, които осигуряват своите служители; профсъюзи за сметка на своите членове; отделни граждани за своя сметка. Общите активи на американските пенсионни фондове нарастват впечатляващо след Втората световна война, като само през 80-те години почти се утрояват. През 1989г. стойността им е $ 2.47 трлн. Двадесетте най-големи по размер фонда към 30 септември 1989г. притежават повече от 25% от всички пенсионни активи. През 2001г. активите на корпоративните пенсионни фондове възлизат грубо на $ 6.7 трлн., а тези на държавните пенсионни фондове – на около $ 2.9 трлн. . Пенсионните фондове се финансират посредством вноски от работодателя и/или работника. При някои схеми вноските, които работодателя прави се допълват от работника. Големият успех на частните пенсионни фондове е донякъде изненадващ, тъй като те са свързани с инвестиции в актив (пенсионният договор), който е слабо ликвиден. Той не може да бъде използван – дори и като обезпечение – до пенсионирането на работника. Основната причина за бързия растеж на пенсионните фондове са данъчните облекчения, с които се ползват вноските на работодателя (спонсора), част от вноските на работниците и доходите, генерирани от активите на фонда. По същината си пенсията е вид трудово възнаграждение, което не се облага с данъци до момента, в който изплащането й започне. Пенсионният фонд е също така и средство за предотвратяване на напускането на работа от служителите, тъй като те биха загубили най-малко средствата, натрупани от вноските на работодателя.

Defined Contribution Plan

При тази схема работодателят/спонсорът трябва да прави определени по размер вноски от името на осигуряваните. Вноските се определят или в процент от работната заплата, или в процент от печалбата. Работодателят/Спонсорът не гарантира какъв ще е размера на пенсията. Това зависи от темпа, с който ще нарастват активите на фонда, т.е. пенсията зависи от "инвестиционното представяне"на активите, в които фондът инвестира. Работодателят/спонсорът предоставя на осигурените избор на инвестиционните инструменти, в които да бъдат инвестирани вноските. Defined contribution plans биват няколко вида: money purchase pension plans, 401(k) plans, and employee stock ownership plans (ESOP).

За момента най-бързо нарастват активите на 401 (k) plans. За фирмата тази схема е най-изгодна от гледна точка на разходите и административните проблеми: работодателят прави определена вноска в определен фонд, а осигуреният решава къде да бъдат инвестирани средствата. За осигурявания тази схема е привлекателна, тъй като му дава известен контрол върху начина, по който ще бъдат управлявани парите. На практика работодателите предлагат да инвестират средствата в някакъв взаимен фонд. Повече от половината defined contribution plans (както частни, така и обществени) ползват взаимни фондове.

Служителите в обществения и в частния сектор откликват позитивно и понастоящем почти половината пенсионни активи са инвестирани във взаимни фондове, като главната част от средствата са насочени към фондове, ориентирани към акциите и нарастването на стойността на инвестицията. Най-новите наредби на американското министерство на труда задължават фирмите да предлагат на служителите си отчетлив избор при инвестирането на вноските.Това още повече мотивира избора на взаимен фонд, тъй като "семействата" взаимни фондове предлагат широка гама от фондове с различни инвестиционни цели.

Defined benefit plan

При тази схема работодателят/спонсорът се съгласява да изплаща на пенсионираните си служители определени парични суми (както и обезщетения на близките при положение, че осигурявания почине преди пенсионирането си). Размерът на пенсиите се определя по определена формула, която включва трудовия стаж и възнаграждението на осигурения. Пенсиите се явяват дългово бреме за работодателя, който поема задължението да дофинансира фонда, ако натрупаните в него средства се окажат недостатъчни за покриване на предварително определените пенсии.

Работодателят/спонсорът може да използва вноските във фонда, за да закупи анюитет от някоя животозастрахователна компания. Defined benefit plans, които са гарантирани чрез договор със застрахователно дружество, се наричат insured plans. Застрахования фонд не е обезателно по-сигурен от незастрахования, тъй като надеждността му зависи от способността на застрахователното дружество да изплаща осигуровките.Независимо дали един частен фонд е застрахован или не, съществува федерална агенция, наречена Pension benefit guaranty Corporation, която застрахова законно установените на пенсии. Пенсиите стават законно установени, когато осигуреният достигне дадена възраст и натрупа определен трудов стаж, необходими за покриването на минималните изисквания за получаване на пенсия. Изплащането на пенсия в този случай не зависи от това дали осигуряваният продължава да работи при същия работодател или да членува в същия профсъюз.

Hybrid pension plans

През последното десетилетие значително разпространение получиха и смесените схеми, наречени "designer pensions". Те включват елементи и от двата главни типа пенсионни схеми. Появяват се за пръв път през 1985г. и в средата на 90-те се прилагат в 8% от корпоративните и обществените осигурители в САЩ. Появата им се дължи на това, че всеки от двата традиционни типа пенсионни схеми има недостатъци: defined contribution plan прехвърля целия инвестиционен риск върху осигурения, а defined benefit plan е скъп и трудно приложим, когато малко на брой хора работят за една и съща фирма в продължение на дълги години.Съществуват много видове смесени схеми, но най-добра илюстрация представлява т.нар. floor-offset plan. При него работодателят прави ежегодни вноски в някакъв фонд, както при defined contribution approach. Освен това той гарантира и определено минимално ниво на пенсията, както при defined benefit plan. Работодателят управлява пенсионния фонд и информира периодично осигурявания за салдото по неговата сметка. Ако фондът не успее да генерира достатъчно приходи за обезпечаване на предварително определеното ниво на пенсията, работникът трябва да допълни недостигащата сума.
Продължение...
Карол