ПЕНСИОННИТЕ ФОНДОВЕ В ДРУГИТЕ СТРАНИ

10.06.2002 Христо Мишков
Управлението на пенсионни фондове в САЩ е най-развито. Следват ги Германия, Великобритания и Япония

Германия

Важна отличителна черта на германските пенсионни фондове е, че работодателите могат свободно да се разполагат със средствата, които иначе са предназначени за пенсии на служителите им. По този начин много компании просто вписват дължимите пенсионни вноски в пасивите си и не прехвърлят средства в отделни от предприятието сметки. Те всъщност ползват евтин дългосрочен кредит от служителите си. Пенсионните отчисления, които работодателите вписват в пасивите си, трябва да отговарят на стриктни актюерски указания. Повечето фирми, които не поддържат тези пенсионни резерви в текущите си активи и пасиви, прехвърлят необходимите суми в юридически независими, но фактически контролирани "Pensionkassen".

Известни промени в пенсионното дело в Германия внесе създаването на Асоциацията за Гарантиране на Пенсиите. По закон всички фирми, които правят пенсионни отчисления, трябва да членуват в нея. Те внасят регулярни премии, срещу което получават държавна гаранция за пенсионните задължения, които имат спрямо служителите си. Като се изключи този евентуален бъдещ ангажимент на държавата към фалиралите фирми, немските компании са напълно свободни да инвестират пенсионните средства където пожелаят. Сред напредналите страни Германия е уникална в това отношение.

Великобритания

Забележителна черта на британските пенсионни фондове е значението, което отдават на инвестициите в акции: 80% от активите им са вложени в акции, и то предимно британски. Този факт обяснява т.нар. институционално доминиране на Лондонската Фондова Борса, главните играчи на която са големите институции, а не дребните или индивидуалните инвеститори. Инвестиционните стратегии на разрастващите се пенсионни фондове стимулират и бързото развитие на пазарите на фючърси и опции, тъй като тези инструменти се използват за хеджиране на риска, който е свързан със заемането на големи позиции в акции.

Пенсионните фондове във Великобритания се управляват от най-различни институции: застрахователни компании, банки и инвестиционни компании, които управляват дялови тръстове – британският еквивалент на взаимните фондове. Много често това са чуждестранни компании, като например големите американски инвестиционни банки, които имат значително присъствие пенсионната индустрия във Великобритания.
Държавата следва политика на насърчаване на частните пенсионни спестявания. Пример за това е т.нар. Personal Equity Plan, който позволява натрупването на значителни спестявания, инвестирани в акции, дивидентите и капиталовите печалби от които са освободени от данък.

Правителството регулира пенсионното дело в съвсем ограничени рамки. Някои хора хвърлят вината за голямата кражба на пенсионни средства, извършена от Робърт Максуел, върху липсата на по-стриктно държавно регулиране. Друг характерен елемент на дезангажираността на правителството спрямо пенсионното дело е липсата на изискване за попечители над пенсионните фондове, които да контролират работата на управителите. Освен това връзките между фирмите и пенсионните фондове на служителите им са доста тесни: фондовете често кредитират фирмите и купуват големи количества от акциите им. Очевидно британските управители на пенсионни фондове имат значителна свобода по отношение на много въпроси, които в другите страни са строго регламентирани. Дали това е от полза или в ущърб на работниците тепърва предстои да се види.

Япония

Японската пенсионна система има множество интересни черти, от които ще изтъкнем три. На първо място това е значителната държавна намеса. Министерството на финансите лицензира фирмите, които могат да станат управители на пенсионни фондове. Доскоро МФ даваше такива разрешения само на застрахователните компании и тръстови банки; през 1992г. за пръв път чуждестранни финансови посредници получават достъп до пенсионната индустрия в Япония. МФ поставя и указания за разпределението на пенсионните средства сред видовете активи. Общо взето те са следните: поне 50% от активите на фонда трябва да са вложени в практически безрискови японски държавни и корпоративни облигации; не повече от 30% може да са инвестирани в акции и чуждестранни активи и най-много 20% може да са инвестирани в недвижими имоти. Чуждестранните инвестиционни фирми, които управляват пенсионни фондове, могат да инвестират по-голям дял от активите им в неяпонски ценни книжа.

Втората интересна черта на японските пенсионни фондове е голямата роля, която играе кейрецу-то (индустриалната група) при избора на управители за пенсионния фонд. По този начин определянето на управители за пенсионните фондове не става на конкурентна основа, а отразява сложната система от бизнес-връзки и предпочитания. Начинът на избор на управители предопределя значително по-малкото значение, което японските фондове отдават на "инвестиционното представяне", в сравнение с американските и британските. В Япония сигурността е от първостепенно значение (така пише и в правилата на МФ). Голямата роля, която играят установените бизнес-връзки значително затруднява проникването на чуждестранни инвестиционни фирми в пенсионната индустрия на Япония. На практика чуждестранните управители на пенсионните фондове имат значително по-голям успех при привличането на обществени осигурители, отколкото на частни.
Предходните две характеристики подсказват и третата: пенсионната индустрия в Япония е силно концентрирана. Сравнително малко на брой тръстови банки и застрахователни компании управляват по-голямата част от пенсионните средства. Тъй като все повече фирми извън банковия и застрахователния отрасъл вземат активно участие в този сектор на финансовия пазар, в бъдеще тази концентрация би следвало да намалее. Допълнителен фактор в тази насока е значението, което се очаква да придобият добрите инвестиционни резултати.
Карол