Деривати: история и еволюция

Основите, на които е изградена модерната теория на деривати, могат да се открият в дисертацията на Луи Башълие от 1900 г., в която теорията на спекулацията се разглежда като задача за оценяването на опция. Този важен труд на Башълие остава незабелязан от финансовите икономисти повече от половин век. Причината за това е, че преди творбите на Марковиц, Модилиагни, Милър, Шарп, Фама и Самюелсън от 50-те и 60-те години, в обсластта на финансите липсваше солидна теоретична база. Теорията на Самюелсън от 1965 г. за рационалното оценяване на варанти е мотивирана от работата на Башълие. Това е вярно и за модела от 1973 г. на Блек и Шоулс.Развитието на Финансите като академична дисциплина и разрастването на пазара за деривати са тясно свързани. Трудно е да се оспори твърдението, че моделът на Блек и Шоулс е провел революция във Финансите, и че е имал най-голям ефект във финансовата практика. Все пак, нуждите на финансовите пазари бяха основният фактор. Първо, търговията на деривати съществува от дълго време. Дори първата борса за деривати, Chicago Board of Trade (CBOT), бе основана през 1848 г. и скоро на нея се търгуваха контракти подобни на агрикултурни фючърси. Второ, през 70-те, светът премина структурна промяна, която доведе до рязък скок на волатилноста. Например, за петгодишния период между 1963 и 1967, средната годишна волатилност на курса щатски долар/германска марка е 0.4%. Между 1968 и 1972, средната годишна волатилност е 2.8%. През следващите 20 години средната годишна волатилност за всеки последователен петгодишен период е 9%.

Тъй като пазарите за деривати се развиха най-бързо в САЩ, интересно е да се сравнят 60-те години и 70-те години в Новият Свят. През 60-те години, финансовите пазари на САЩ имаха ниска волатилност. Лихвените проценти бяха общо взето стабилни, пазарът на акции вървеше постоянно нагоре и валутните курсове бяха фиксирани. В началото на 70-те години, лихвените проценти бяха двуцифрени, пазарът на акции падна значително (в началото на 1973 г., Dow Jones Industrial Average беше на нива около 1050, а в края на 1974 беше на нива около 575) и валутните курсове бяха плаващи (Бретън Уудс се разпадна и щатският долар се обезцени). Новата среда на 70-те години създаде нуждата за систематично управление на риска и търгуването на деривати—опции върху акции, фючърси върху валути и фючърси върху инструменти с фиксирана доходност—на американските борси последва по естествен начин

.Фючърси върху различни световни валути станаха реалност на Chicago Mercantile Exchange (CME) през 1972 г. Кол опции започнаха да се търгуват на Chicago Board of Options Exchange (CBOE) през 1973 г., а пут опции през 1977 г. Първите фючърси върху интрументи с фиксирана доходност се появиха на CBOT през 1975 г. Развитието на пазарите за деривати стимулира допълнителни научни изследвания и резултатите от изследванията допринесоха за още по-бързото развитие на пазарите. Множество екзотични продукти бяха въведени на финансовите пазари през последните 30 години. Екзотичните продукти имат сложни функции на доходност и често са издадени на повече от един примитив. Също така, броят на примитивите, върху които се издават деривати, се е увеличил. Някои от сравнително новите примитиви са следните: време, енергия, икономика и кредит.

Нуждата за систематично управление на риска не е единствената причина, заради която пазарите за деривати се развиха експоненциално. Това е ясно от фактa, че първите деривати, повечето от които са все още най-търгуваните, могат да бъдат репликирани с примитиви. Например, една кол опция върху акция може да се репликира с помощта на портфейл от акцията и безрисков актив. Въпреки, че перфектната репликация на деривата е обикновено скъпа и невъзможна, което само по себе си е преимущество на деривата спрямо репликиращият го портфейл, основните предимства на деривата пред примитива са три. Първо, дериватът често е по-ликвиден. Второ, в повечето случаи осъществяването на финансови стратегии с деривати води до спестявания от транзакционни разходи, данъци и депозитарни услуги. Трето, дериватите обикновено имат по-ниски изисквания за капиталова адекватност.Дадена разлика между деривати и примитиви може да бъде значителна. Например, правилата, които излязоха под егидата на Bank for International Settlements (BIS) през 1992 г. изискваха минималната пропорция на капитал към рискови активи да е 8%. На банковите заеми беше дадена тежест от 100%, а на междубанковите депозити беше дадена тежест от 20%. В същото време, валутните суапове между банки с живот не по-дълъг от пет години получи тежест от 1% от номинал, а лихвените деривати с падеж по-кратък от една година получиха тежест от 0%. Следователно, шестмесечен корпоративен заем от 10 милиона консумираше капитал от 800 хиляди, шестмесечен междубанков заем от 10 милиона консумираше капитал от 160 хиляди, шестмесечен валутен суап между банки с номинал от 10 милиона консумираше капитал от 8 хиляди, а шестмесечен лихвен дериват не консумираше капитал.В еволюцията си, дериватите са въвели подобрения не само спрямо примитивите си, но и спрямо деривати върху примитивите. Например, опции върху облигации се търгуват много по-малко отколкото опции върху фючърси върху облигации. Причината за това е, че фючърсите, за разлика от много от облигациите, са стандартизирани, ликвидни и с прозрачна цена.

За да се търгува, един дериват трябва да изпълнява финансови функции, които пазарът разбира и оценява. Основните цели на един финансов инженер са да идентифицира нуждите на пазара и да предложи продукти, които или запазват характеристиките на дадени портфейли по по-икономични начини, или променят характеристиките на портфейлите по ефективни начини. Тъй като Финансовото Инженерство е много млада дисциплина, дериватите са в ранния стадий на своята еволюция. Техните приложения се очаква да се мултиплицират.