IPO – процесът на първоначално публично предлагане

IPO (Initial Public Offering) в буквален превод означава първоначално публично предлагане. Това е процесът, при който една частна компания се превчъща в публично дружество, като се листва за търговия на фондова борса и предлага за пръв път свои акции на инвестиционата общност. Това е нещо, което за съжаление, с малки изключения, не сме виждали на родния капиталов пазар. Факт е, че повечето от дружествата търгувани на Българска Фондова Борса – София са придобили статут на публични компании по линия на приватизацията. Краят на годината е обикновено време за равносметка, а тя е, че макар и през цялата 2003 г. за българския пазар IPO да си остана абстрактен термин, в една от последните борсови сесии бяхме приятно изненадани със сделката по първичното предлагане на технологичната компания Bitex. Изминалата година бе доста неблагоприятна за този сегмент в глобален мащаб. На графиката се забелязва, че през последните 4 години броят и обемът на IPO в САЩ драстично намалява – нещо привично за мечия пазар (bear market). Докато през бума на 1999 са регистрирани 486 IPO сделки на обща стойност $93 млрд., то за 2003 г. те са едва 50 на стойност $9 млрд. Именно продължителния възходящ тренд на БФБ, бързо-растящите обеми, оборот, ликвидност, брой на пазарни участници, и гладът за нови акции на скромния ни пазар, карат анализаторите да смятат, че момента за активизиране на IPO сегмента е настъпил. В тази връзка, в следващите няколко статии ще се опитам да запозная читателите с типичния процес на първоначално публично предлагане на развитите пазари.Първият въпрос, който вероятно си задавате е защо и е на една компания да става публична и да се търгува на борсата. Много частни предприятия процъфтяват като такива; до 1999 дори водещата американска инвестиционна банка Goldman Sachs не беше със статут на публично дружество. Рано или късно, за повечето големи или растящи компании, идва денят в който собствениците им трябва да решат дали да продадат част от компанията на обществеността. Основната причина за необходимостта от IPO е да се набере паричен ресурс чрез продажбата на дял от компанията с цел финансиране на нови проекти или създаване на възможности за придобиване на активи чрез акции. Друга важна причина е желанието на собствениците на капитала да кешират дяловете си в дружеството като ги прехвърлят на други инвеститори при IPO-то. Публичният статут води със себе си и по-добър имидж за компанията, присъствие в медиите, често безплатна PR и реклама. В примерът с Golgman Sachs, анализаторите вярват, че решението за IPO именно в този момент е било продиктувано и от прогнозите на мениджмънта за формиране на връх на пазара и предстоящ спад, както се и получи на практика. С други думи, съдружниците в банката са продали дяловете си на възможно най-добрата цена след което пазарите навлязоха във фаза на продължителен спад. Разбира се, не трябва да се счита, че всяка една компания може да направи успешно IPO и да удари джак пот. Малки, нерентабилни фирми с негативни изгледи за растеж, трудно могат да се надяват на добра сделка и намиране на качествена инвестиционна банка, която да поеме емисията и да я доведе до успех. Най-общо, процесът на първоначално публично предлагане включва 3 основни етапа: договаряне с инвестиционните банки – посредници по IPO-то, провеждане на дю дилиджънс, и маркетинг на емисията ценни книжа.

Процесът на IPO (първоначално публично предлагане) включва 3 основни етапа: договаряне с инвестиционните банки – посредници по IPO-то, провеждане на дю дилиджънс и маркетинг на емисията ценни книжа.

ИЗБОР НА МЕНИДЖЪР

Първата стъпка, която една фирма, имаща желание да емитира акции, трябва да предприеме е да се договори с инвестиционна банка – посредник по IPO-то, или тъй наречения underwriter. Този процес на жаргона на инвсетиционните банкери често се нарича "beauty contest", т.е. "конкурс за красота", тъй като за да спечелят сделката кандидатите за мениджъри на емисията трябва да впечатлят клиента с презентации за предишни успешни сделки и богат опит в този тип транзакции. Ръководството на компанията провежда редица срещи с банкери от различни институции за да дискутира причините за листване на борсата, особеностите на компанията, и най-важното оценка на пазарната й стойност. Използвайки различни финансови методи, кандидатите предлагат своите виждания за това каква е цената на компанията и колко капитал може да се набере при публичното предлагане. Естествено ръководствата на компаниите най-често се спират на кандидата, който оценява активите й най-високо и дава най-благоприятните прогнози за привличане на нов акционерен капитал. Типично е компаниите да се спрат на повече от 1 кандидат – винаги има един главен мениджър ("lead underwriter") и помощник мениджъри ("co-managers"). В края на годината водещи агенции представят активността на инвестиционните банки в областта на публичното предлагане в т.нар. "league tables", или сравнителни таблици по няколко основни критерии като: брой на IPO сделки, набран капитал, среден размер на сделка, средна възвръщаемост от IPO и сделки в процес на финализаиране. Тези таблици се оказват изключително важни за банките, тъй като те са основно средство за впечатляване на бъдещите клиенти. Именно затова борбата да попаднеш в горната 10-ка е ожесточена.

ДЮ ДИЛИДЖЪНС

Веднага след избора на главния IPO мениджър започва втората важна фаза – дю дилиджънс. Детайлното запознаване с компанията е изключително важно за да могат да се разработят различните сценарии за сделката и да се определи реалистичната цена на акция, приемлива за пазара. Следва подготовката на правните документи за регулативния орган (за САЩ това е SEC, или Securities and Exchange Commission). Основният формуляр за SEC се нарича проспект (или още S-1) и изготвянето му изключително предизвикателство за десетките юристи, банкери, счетоводители и разбира се ръководството на IPO компанията. След много часове усилена работа и окончателно одобрение от комисията, проспекта е готов за печатницата ("the printer"), която се е превърнала във важна символика при инвестиционните банкери- завършек на една важна и трудна част от целия IPO процес.

МАРКЕТИНГ

Третата фаза е намирането на инвеститори, желаещи да запишат акции от новата емисия. Веднага след одобрението на проспекта от SEC, екип от инвестиционни банкери, обикновено ръководени от VP (Vice President – лицето на банката пред корпоративните й клиенти) тръгва на поредица от презентации, наречени roadhsow. Заедно с управителите на самата компания, банкерите в продължение на 2-3 седмици прелитат хиляди мили и се срещат със стотици потенциални институционални инвеститори за да ги убедят да си купят от IPO-то. Инсайдери споделят, че фондовите мениджъри решават дали да вложат пари в емисията още в първите минути на PowerPoint презентацията, но въпреки това на банкерите им се налага да отговарят на редица детайлни въпроси. Маркетинговата фаза приключва рязко със самата продажба на акциите на цени последно актуализирани в последните часове преди дебчюта на IPO-то. Резултата е нова акция на борсата, а за това дали емисията е успешна се съди по движението на цената през първия ден на търговия. За услугата инвестиционните банки получават комисионни, наречени "underwriting discount", обикновено от порядъка на 8% от привлечения капитал, т.е. десетки милиони долара
karoll.net