Счетоводни проблеми при хеджиране на паричен поток срещу валутен риск

Развитието на световната икономика през втората половина на ХХ век доведе до появата на производните финансови инструменти и тяхното използване в дейността на много предприятия. Съвременната счетоводна теория въвежда два подхода в счетоводното им интерпретиране в зависимост от това дали те са придобити самостоятелно (самостоятелен обект на счетоводството), или са хеджиращ инструмент – съставна част на хеджиращо взаимоотношение. В рамките на втория подход разграничаваме два модела, с приложимите за тях специфични правила – „Хеджиране на справедлива стойност” и „Хеджиране на паричен поток”, обект и на настоящата публикация.
От теоретична и практико-приложна гледна точка моделът „ Хеджиране на паричен поток” поражда повече проблеми и въпроси за разрешаване. Най-съществената му особеност се изразява в качествената характеристика на хеджираната позиция - бъдещ паричен поток, промените в чиято справедлива стойност не могат да се оценяват и записват в системата на счетоводството. Този модел може да се прилага и при хеджирането на непризнати фирмени ангажименти срещу валутен риск, като в този случай предприятието само избира между двата модела – модела на хеджиране на справедлива стойност или на паричен поток.
Невъзможността при този модел хеджираната позиция да бъде преоценявана по справедлива стойност обуславя и особения подход на третиране на преоценката на хеджиращия инструмент – всяка разлика от преоценката му се вписва като елемент на собствения капитал до възникването на бъдещия паричен поток. За да се извърши компенсиране на печалбите и загубите, произтичащи от хеджираната позиция и хеджиращия инструмент, промените в справедливата стойност на хеджиращия инструмент, признати в капитала, трябва да се изместят от него, когато позицията окаже влияние върху печалбата или загубата за периода, а именно:
· да се признаят като приход или разход за периода, през който начисления в резултат на паричния поток финансов актив или финансов пасив окаже влияние върху финансовия резултат;
· да се признаят като приход или разход за периода, през който начисления в резултат на паричния поток нефинансов актив или нефинансов пасив окаже влияние върху финансовия резултат, или да се коригира първоначалната стойност на нефинансовия актив или нефинансовия пасив;
· да се отразят като приходна или разходна позиция в отчета за приходите и разходите – във всички останали случаи.
По отношение на организацията на счетоводното отчитане на този модел за отчитане на преоценката на хеджиращия инструмент, когато същата трябва да се признае в раздела на собствения капитал, може да се открие специална сметка с примерно наименование „Резерв от преоценка при хеджиране”. Сметката може да има както дебитно, така и кредитно салдо и съответно следва да се вписва в раздела на собствения капитал със знак „минус”, респ. със знак „плюс”.
Когато с резерва от преоценката ще трябва да се коригира първоначалната стойност на актива или пасива, възниква въпросът – дали корекцията на първоначалната стойност на актива, респ. пасива, да се извърши директно, или опосредствано чрез отчета за приходите и разходите?
По наше мнение са допустими и двата подхода. Като основно предимство на първия подход можем да посочим, че третирането на резерва от преоценка като директен елемент (с положителна или отрицателна стойност) на цената на придобиване на актива, респ. отчетната стойност на пасива, позволява спрямо този резерв да се подходи така, както към другите съставни части на първоначалната стойност на активите и пасивите, породени от външни източници (транспортни разходи, застраховки, товаро-разтоварни работи, капитализация на лихви и прочие). Стойността на тези разходи не се включва в отчета за приходите и разходите в момента на придобиването и се включва в цената на придобиване на актива, като се спазва изискването активите и пасивите да не се надоценяват. Основно предимство на втория подход е възможността, включвайки резерва от преоценка като корекция на актива, респ. пасива индиректно, отчетът за приходите и разходите да даде информация за компенсиращия ефект от хеджирането, тъй като той ще съдържа двояка информация – приход и разход в еднакъв размер, резултат от промяната в справедливата стойност на хеджиращия инструмент и хеджираната позиция.
Използването на модела „Хеджиране на паричен поток” за защита на дейността на предприятието от валутен риск ще илюстрираме със следните две негови разновидности:
· хеджиране на паричен поток за покупка на валута;
· хеджиране на паричен поток за продажба на валута;
Валутният форуърд, който и в двата модела се използва като хеджиращ инструмент, е споразумение за бъдеща покупка или продажба на валута по фиксиран обменен курс, определен между страните на датата на сключването на договора. Възможността за фиксиране на валутния курс на бъдещата валутна обмяна позволява на страните по договора да го използват като средство за защита срещу валутен риск. В основата на форуърдния договор стои форуърдния курс, който се определя по следната формула:

,
където:
FX A/B е форуърдният обменен курс между валути А и В;
X A/B – спот курсът между валутите А и В;
IA – лихвеният процент за валута А;
IB – лихвеният процент за валута В;
DAYS – броят на дните между спот датата и датата на падежа;
BASYS – броят на дните в годината според съответната конвенция.

Форуърдните точки олицетворяват разликата между форуърдния и спот курса. Във връзка с това са възможни два варианта:
1. Форуърдният курс е по-висок от спот курса. В този случай форуърдният курс се определя, като към спот курса се добавят посочените форуърдни точки. Налице е начисляване на форуърдна премия.
2. Форуърдният курс е по-нисък от спот курса. В този случай форуъдният курс се определя, като от спот курса се извадят форуърдни точки, т.е. осъществява се форуърден дисконт.
Форуърдните точки често се изключват при определяне ефективността на хеджирането, която отразява доколко изменението в справедливата стойност на валутния форуърд компенсира изменението в справедливата стойност на хеджираната позиция. Оттук следва, че изменението в справедливата стойност на валутния форуърд, използван като хеджиращ инструмент, може да включва ефективна и неефективна част. Неефективната част е тази, която не компенсира ответно изменение в справедливата стойност на хеджираната позиция.
Мариела Кондова