Колективни инвестиционни схеми

Колективните инвестиционни схеми, дават възможност на непрофесионалните дребни инвеститори да участват на финансовите пазари. Чрез тях инвеститорите могат да обединят своите средства и да ги възложат за управление на професионалисти.
Предимствата за инвеститора са, че получава добре диверсифициран портфейл, а от там и по-нисък риск за неговата инвестиция, възможност за реализиране на доходност доста по-висока от доходността на банковите депозити и висока ликвидност на вложенията.
В България колективните инвестиционни схеми са популярни, като „Взаимни фондове”. Те могат да бъдат организирани, като Инвестиционно дружество от отворен тип или Договорен фонд.

Инвестиционното дружество е акционерно дружество, чийто предмет на дейност е инвестиране в ценни книжа и други ликвидни финансови активи на парични средства, набрани чрез публично предлагане на акции, и което действа на принципа на разпределение на риска.

Договорният фонд е обособено имущество с цел колективно инвестиране в ценни книжа и други ликвидни финансови активи на парични средства, набрани чрез публично предлагане на дялове, което се осъществява на принципа на разпределение на риска, от управляващо дружество.

На българският пазар се предлагат и дялове от подфондове на чужди компании.
Средствата набрани от взаимните фондове се инвестират в портфейл от ценни книжа: акции, облигации, инструменти на паричния пазар или комбинация от акции и облигации.
Купувайки акции/дялове от взаимен фонд, инвеститорът придобива част от подходящ за инвестиционната му нагласа диверсифициран портфейл от ценни книжа. Акциите/дялове от взаимен фонд могат да бъдат продадени по всяко време, тъй като управляващите дружества са задължени да изкупуват акциите/дяловете на своите фондове. Дружествата са задължени да публикуват редовно емисионна стойност и цена за обратно изкупуване на дяловете.