Характерни черти на доверителното управление

Характерни черти на доверителното управление
Доходност Консултантите инвестират портфейлите на клиентите си в компании с оптимален потенциал за растеж и стабилно представяне на пазара. Очакванията са свързани с реализацията на по-висока доходност в сравнение с традиционните спестовни продукти. Портфолио мениджърите не могат да гарантират печалба. Възможно е да претърпите и загуби.
Ликвидност Инвеститорът може по всяко време да разполага с парите си - да тегли или внася суми, което определя ликвидността на доверителното управление. По този начин управлението на портфейл е много по-гъвкаво в сравнение с банковите депозити и инвестициите в пенсионни фондове и застрахователни продукти.
Размерът на инвестицията Доверителят сам определя, каква сума да включи в портфейла си, имайки предвид минималния праг изискван от посредника. Размерът на доверената сума има значение за диверсификацията на портфейла и дефиниране на целите.
Срокът на инвестицията Клиентът контролира срока на инвестицията в зависимост от целите си и има възможност да го променя по всяко време. Когато пожелае той може да изтегли цялата или част от доверената сума. В договорите за управление се предвиждат срокове за заявка, които обикновено варират от два до пет работни дни.
Регулация Дейността на инвестиционните посредници е силно регулирана от Комисията за финансов надзор. Чрез лицензите и надзорните функции на институцията се следи за защита на правата на вложителите. Съгласно Закона за публично предлагане на ценни книжа паричните средства, приети за управление, се съхраняват в отделна банкова (клиентска) сметка. По този начин средствата на клиентите са отделени от собствените средства на инвестиционния посредник и във всеки момент са налични под формата на пари и/или финансови инструменти. Ценните книжа, които са закупени с парите на доверителя, се водят на тяхно име в "Централен депозитар" АД, т.е. те реално са тяхна собственост.
Отчетност Съгласно разпоредбите и в зависимост от условията на доверителния договор, доверителят трябва да получава най-малко веднъж месечно отчет за състоянието на инвестицията (каква е началната сума, в какво е инвестирана, какви сделки са извършвани през периода) и реализираната доходност. Това определя прозрачността на процеса на управление на клиентския портфейл.
Стратегия Основен момент при съставянето на инвестиционния профил на клиента е избора на стратегия. Това е индивидуално решение, от което зависи как и къде да се инвестира. За да определи стратегия на инвестиране, инвеститорът трябва да си отговори на два въпроса: Каква печалба би искал да реализира? Какви загуби би могъл да понесе?
Колкото е по-висока вероятността за получаване на големи печалби, толкова нараства и възможността за реализиране на загуба. Ето защо отговорът на тези два въпроса до голяма степен ще определи избора на стратегия за инвестиране.
Видове стратегии: - Пасивна – при тази стратегия структурата на инвестиционния портфейл най-често повтаря пазарната и е известна на всички участници. Очакваната доходност следва движението на борсовите индекси и е съпоставима със средната за съответния пазар. - Активна – при нея структурата на инвестиционния портфейл се различава от всеобщо известната пазарна, тъй като е свързана с поемане на различно ниво на риск. Рискът от реализиране на по-ниска доходност в сравнение с осреднената пазарна е голям.
Структура и тип на портфейла Структурата на инвестиционния портфейл предлага намаляване на риска и същевременно запазване на висока доходност, съгласно целите на доверителя. Процесът на съставянето на инвестиционен портфейл е динамичен и не се ограничава във времето, тъй като е силно зависим от инвестиционните възможности на пазара.
Всички условия за инвестиране се договарят според нуждите на инвеститора - желаната доходност, неговата склонност да поема риск, инвестиционните възможности и опит, личните предпочитания и т.н. Избраната стратегия на инвестиране определя структурата на инвестиционния портфейл.
В най-общи граници се предлагат следните типове инвестиционни портфейли според структурата им: - Ниско рисков портфейл - предоставените средства се инвестират в почти безрискови активи, които естествено носят и по-ниска доходност. - Средно рисков портфейл - представлява комбинация от инвестиции в ниско рискови и високо рискови активи. Възможната доходност тук е по-висока, но същото се отнася и за риска от загуба. - Високо рисков портфейл – инвестицията се влага във високо рискови активи. При този избор печалбите или загубите могат да бъдат значителни. Разбира се при съставянето на портфейла посредниците предлагат различни комбинации от ниво на инвестиционния риск, съобразно желанията на клиента и предприетата стратегия на инвестиране.
Възнаграждение за посредника Възнаграждението на посредника е предмет на договаряне. В практиката се прилагат различни варианти за изчисляването му. Най-често комисионните се определят като процент от печалбата на инвеститора и обикновено се начисляват в края за отчетния период. Друг начин за определяне на възнаграждението е процент от стойността на доверените активите към края на всеки отчетен период. Годишните такси за управление служат за покриване на разходите за извършване на сделки от името на клиента.