Небанковият сектор привлича все по-голяма част от спестяванията на хората в напредналите страни

До съвсем неотдавна всичко, което се отнасаше до пари, в съзнанието на хората беше свързвано с банка и куфарче с банкноти. Преуспелият финансист винаги беше някой шишкав банкер с часовник "Ролекс" и златна усмивка. На банката се гледаше едва ли не като на Храм на парите – даже и сега идете до пл."Св.Неделя" и разгледайте входа на модерната сграда на "Булбанк": ще откриете типичните за един храм статуи. И действително както на Запад, така и в развиващите се страни, банките бяха основното звено, което управляваше движението на финансовите ресурси. Фондовите борси бяха все още недостъпни за отделните обикновени инвеститори, а различните популярни днес инвестиционни схеми бяха все още в зародиш. Хегемонията на банките обаче днес е само минало и единствено в представата на хората, които все още не са в крак с модерните тенденции във финансовия свят, преуспелият финансист е все още банкер. С нарастването на материалното благополучие в световен мащаб и още повече с развитието на новата икономика, банките вече не можеха да удевлетворят нуждите на появилата се нова класа от потребители на финансови услуги. Основнияте продукти на банковата дейност – кредитирането и влогонабирането, се оказаха едновременно недостатъчни и лишени от гъвкавост. Така например от строгите изисквания за обезпечение и недостатъчно удобните схеми за изплащане на сравнително малките потребителски заеми, предлагани от банките, се роди индустрията на лизинговите къщи. Подобно е положението и при жилищно-спестовните кооперации, които успешно изтръгнаха ролята на основен кредитор при строежа на нови и закупуването на съществуващи жилища в страни като САЩ, Германия, Австрия. Успоредно с това и нежеланието на банкерите да се занимават с "дребни" клиенти с авоари под 100 или 50 хиляди долара даде тласък на консултатнтската индустрия. Все повече хора със спестявания от порядъка на 10 или даже 5 хиляди долара търсят начини за по-ефективното им вложение. И тъй като банката може да предложи само срочен депозит – един класически, но и беден като възможности за по-ефективно управление на портфейла продукт, към различните типове небанкови финансови институции се насочи значителен по своите мащаби финансов поток. Защото докато за банката е добре да има 100 клиента, но със средни авоари от 2 милиона долара, практически повечето граждани на планетата разполагат със спестявания от порядъка на 5 до 60 хил. долара – считано за хоризонт до една година. 10 хиляди долара в сравнение с 2 милиона са нищо, но когато става въпрос за 80 милиона спестители – какъвто е случаят със САЩ, или дори 2 милиона – колкото са в югозападната ни съседка, цифрата става внушителна. Тази маса от стравнително претенциозни клиенти даде н ачалото на нови видове финансови индустрии и услуги, както и на поредица комбинирани финансови продукти. Такъв е например добилият напоследък популярност и у нас хибрид между застраховка и срочен депозит. Застраховате се в "Алианц" и ако настъпи някакво застрахователно събите получавате пълният размер на уговореното обезщетение. Ако обаче срокът на застраховаката ви изтече без да е станало това, вие получавате обратно натрупаните застрахователни вноски с лихва примерно 8% годишно. Това е застраховка + облигация, при това с лихва, доста по-голяма от изплащаната в банката. Друг пример за бързо развиваща се нова финансова услуга е предлаганият пряк достъп до фондовите борси, дори и за най-дребните инвеститори. Това, което някога бе достъпно само за върхушката на обществото, днес е едно ежедневие. Инвестициите в акции са станали до толкова нещо обичайно и нормално за гражданите на САЩ, че според статистиката фермерите използват най-голяма част от свободното си време за инвестиции във високотехнологични компании, чиито акции се търгуват на борсата. За по-неохотно поемащите рискове също се намериха доста начини за ефективно и доходоносно вложение на парите. Взаимните фондове, които навремето използваха нарастващата разлика между лихвите по срочните депозити и лихвите на паричния пазар, за да отнемат финансов ресурс от банките, сега държат лъвския пай от този пазар. Ролята им е да предлагат по-висока доходност от срочните депозити като същевременно гарантират същата ликвидност и почти същиа нисък риск. В зависимост от рисковата толерантност на клиентите и дори специалните им интереси взаимните фондове управляват портфейли, съставени от инструменти на паричния пазар (краткосрочни държавни ценни книжа и първокласни корпоративни облигации), дългови инструменти (държавни и корпоративни облигации с падеж по-дълъг от година), акции, смес от акции и облигации, акции на източноевропейски компанни или руски държавни ценни книжа. Съвсем отделен, но може би най-могъщ клон на небанковият финансов сектор, представляват пенсионните фондове. Инвестициите в тях в повечето западни страни днес са задължителни, независимо дали за работодателя, работника или съвместно. Отделно от това съществуват и много колективни и индивидуални пенсионни схеми, които също се управляват от инвестиционните постредници – консултанти на пенсионните фондове. В момента най-популярнии са два основни продукта: гарантирана пенсия и гарантирани вноски. В първият вариант независимо от това колко пари са набрани в сметката на ползвателя при настъпването на неговото пенсиониране той ще започне да получава пенсия с точно определ размер. Ако има недостиг от средства пенсионният фонд или работодателят се нагърбват да го допълнят; излишъкът пък се прибира в общия фонд от средства. При схемата на гарантирани вноски работодателят и осигуреното лице се задължават да внасят точно определени по големина пенсионни вноски до времето за пенсиониране. От размера на така набраната сума плюс капитализациите зависи и пенсията, с която ще се ползва новоизлюпеният пенсионер. Най-новият хит е съчетаването на една от тези двете схеми за пансиониране с някакъв вид застраховка, най-често "живот". Този комбиниран продукт гарантира на семейният партньор, че ще бъде материално осигурен от момента на склочването на пенсионно-застрахователния договор до края на живота сии независимо какво се случи със застрахованото лице. У нас всички тези новости са все още почти напълно непознати, но небанковите финасови центрове и дори някои от търговски банки в момента работят за въвеждането на сходни услуги и за българския потребител. Макар и финансовият консултант все още да не е така популярен у нас, както личния лекар (а дано и да не се ползва със същата "слава"), неговото място в живота на модерния българин ще става все по-значимо. Защото у нас поради неуредиците в икономиката въпросът за по-ефективно вложение на спестяванията е мног по-остър, отколкото за гражданите на Европейския съюз. Въпреки страха от финансови пирамиди и недостатъчната осведоменост по елементарни финансови въпроси много хора хлопат на вратите на инвестиционните посредници с надежда да получат консултация и помощ при управлението на своите портфейли. От начина, по който те бъдат посрещнати и обсужени ще зависи и бъдещето на прохождащият небанков финансов сектор в България.
Карол