Парите на българите са все още предимно в банките

През последните няколко години нашенецът се научи да се ползва от услугите на домашни помощнички, имидж-мейкъри и дори психоаналитици, но все още не е склонен да сподели управлението на семейните пари с вещ финансов консултант. Българите предпочитат да оставят парите си "на сигурно място" под дюшека или в банката, вместо да ги накарат да работят за тях. От 4-те милиарда лева спестявания едва 4.5% са насочени към небанковите финансови институции т.е. там, където парите раждат повече пари. Затиснати от тежкото ежедневие повечето хора нямат възможност да помислят за по-изгодно инвестиране на спестените средства. А банковия депозит определено не е най-доброто място за парите, които отделяме за покупка на жилище, образование на децата или спокойни старини. Лихвата, която човек може да получи от влог в банка често не може да покрие дори и инфлацията. И затова ако парите не бъдат вложени на подходящо място те не просто не се увеличават, а дори намаляват в реално изражение с времето. Ако например в продължение на 10 години спестявате по 1000 лв. и си ги държите в сейф накрая ще разполагате с 10 000 лева. Ако ги държите на влог в банка, сумата ще нарасне до 11 808 лева. Ако обаче ги инвестирате при 10% годишна доходност, накрая ще имате цели 17 532 лева. Както се вижда струва си човек да потърси по-добро място за парите си. В момента обаче на българите явно не им е до инвестиции, защото 60.3% от парите в банките са вложени в текущи сметки – при най-ниската възможна лихва. Други 23% пък са депозирани за срок до 1 месец, а това е твърде къс период за каквото и да е по-сериозно капиталовложение. Само 10.7% от спестяванията са заделени за срокове от 3 до 12 месеца и едва 0.5% са депозирани за повече от година. Подобна нерадостна за очите на опитния финансист картина се разкрива и при разглеждането на инвестиционната сила на българите, измерена чрез големината на депозитите. 96.5% от всички депозити са до 1000 лева и в тях са събрани 21.2% от спестяванията. Депозитите до 5000 лева са 2.9%, а до 10 000 са 0.3%, като в такива сметки се държат 21.1% от парите, т.е. толкова, колкото в малките депозити. Депозитите над 10 000 са 0.13%, а тези над 20 000 лева – 0.12%. В тях са събрани съответно 4.6% и 53.1% от парите на българите. Според статистиката у нас има и 4994 депозита с големина над 50 000 лева като собствениците им държат близо 47% от депозираните в банките средства. В днешния динамичен свят с толкова развити финансови пазари да се оставят лични спестявания от рода на 10 или 20 хиляди лева просто в банка си е направо престъпление спрямо финансовото благополучие на семейството. Хората, които мислят за своето бъдеще и за успеха на своите деца, търсят начини да вложат спестените си средства там, където могат да получат най-добра доходност. Разбира се, това е свързано и с поемането на малко по-голям риск. Ако държите парите си в банка след една година ще получите сигурни 3%. Ако инвестирате в двугодишни Държавни ценни книжа можете да реализирате между 5 и 7% доходност в зависимост условията на финансовите пазари. Покупката на акции може да донесе двуцифрена доходност, но съществува и риск да се загуби. Всеки би следвало да определя сам за себе си каква доходност би желал да получи от своите пари и съответно на това колко риск е склонен да поеме. За обикновения човек е изключително трудно да се оправи в многообразието от различни финансови инструменти, но тук на помощ би могъл да дойде финансовият консултант. Той е експерт, който добре познава особеностите на вложенията в акции, облигации и валута и може да помогне да направим най-изгодната инвестиция при риск, който сами определяме.
Karol