Взаимните фондове – лесен и изгоден начин за инвестиране

Веднъж решили да инвестирате на фондовите пазари, участие във взаимен фонд (mutual fund) е един от най-лесните начини да притежавате портфейл от ценни книжа без да се тревожите за подбора на индивидуални акции. Що е взаимен фонд? Най-общо казано, това е пртфейл от ценни книжа (акции, облигации и/или кеш) управлявани от инвестиционно дружество от името на множество инвеститори. Инвестиционното дружество отговаря за управлението на фонда и продава дялове от него на индивидуални инвеститори. Закупувайки дял от взаимен фонд, Вие ставате съсобственик на голям портфейл от ценни книжа, управляван от фондов мениджър. Всеки ден мениджърът изчислява общата стойност на фондовите активи, както и броят акции (дялове) закупени от инвеститорите във фонда за да намери показателят Нетна Стойност на Активите (Net Asset Value). Tози показателел всъщност представлява цената на една акция от взаимния фонд. Ако желаете да закупите акции от фонда, просто привеждате парите на мениджъра и той Ви издава акции на актуалната цена, т.е. Net Asset Value на фонда, информация за която можете да намерите от множество иточници като Интернет, вестници или директно от фонда. Ако мениджърът се справя добре, NAV ще се увеличава – Вашите акции ще имат по-голяма стойност. Това увеличение би произлязло от дивидентни приходи от акциите във фонда, лихвени постъпления от облигации или банков депозит, и прираст на капитала при повишение на пазарната цена на ценните книжа. Този вид фондове са известни още и като взаимни фондове от отворен тип (open-end mutual funds), понеже няма ограничение за броя на инвеститорите, които могат да участват в тях, т.е. липсва таван на общата стойност на фондовите активи и броят издадени акции. Коренно различна е структурата на взаимнните фондове от затворен тип (closed-end mutual funds). При тях дяловете се продават като при първично публично предлагане на акциите на корпорация (IPO). Дяловете от тези фондове се търгуват на борсите както обикновените корпоративни ценни книжа и цената им се определя не от общата стойност на активите, а от инвеститорското търсене на пазара. В повечето случаи цената им на свободния пазар е по-ниска от итинската цена на активите (discount spread), като инвеститорите залагат именно на затваряне на тази разлика в стойността, освен на солидната им възвращаемост.Освен това, взаимни фондове се делят на фондове с и без комисионна (load и no-load funds). Oсвен това, фондовете от първия вид се делят на такива с предварителна добавъчна комисионна (front-end) и последваща добавъчна комисионна (back-end). При първите комисионната е между 3 и 6.25% от инвестициятар дължима в началото, а при другия вид комисионната е около 3%, дължима при продажбата. Допълнително съществуват и такси за дистрибуция, т.нар. 12b1 fees (0.25 до 0.75%), които покриват дистрибуционните разходи на фондовия офертен циркуляр или проспект (prospectus). В него са описани естеството на емисията, условията на продажба, детайли за емитента и мениджмънта, както и инвестиционните цели на фонда.

Както обобщихме в преди, взаимен фонд е инвестиционно дружество, което обединява и управлява средствата на индивидуални инвеститори. Известно е, че повечето домакинства не притежават необходимия финансов капацитет да поддържат достатъчно диверцифицирани /разнообразени/ портфейли с оптимално ниво на риска. Твърде скъпо и неефективно се оказва закупуването на единични акции от много на брой различни компании заради брокерски комисионни и разходи по проучването и анализа им. Точно тук се намесват взаимните фондове /известни в българския си вариант като инвестиционни дружества/ , решавайки този проблем. Срещу годишна такса те управляват голям пул от средства , което им дава възможност да търгуват в големи обеми и да разнообразяват ефективно общия портфейл. Притежавайки дял от взаимен фонд , Вие стават съсобственик в този голям портфейл с всички привилегии , произтичащи от повишението на пазарната цена на ценните книжа и разпределението на дивиденти.Повечето взаимни фондове инвестират в корпоративни акции – т. нар. equity funds. Според големината на компаниите , в чиито акции фондът инвестира , съществуват три основни категории – фондове инвестирани в компании с голяма , средна и малка капитализация / мярка за размера на компанията равна на броя на акциите умножени по цената на една акция / – съответно капитализация над $5 милиарда , между $500 милиона и $5 милиарда и под $500 милиона .Фондове инвестирани в компании с голяма капитализация /Large-Cap funds/ като Magellan fund , Vangard 500 Index fund и т.н. са по принцип по-стабилни и ниско рискови , както показват изследванията . Това също предполага и по-ниска възвръщаемост от тях , въпреки че последните години доказаха точно обратното . Фондове инвестирани в компании със средна капитализация /Mid-Cap funds/ попадат по средата . Акциите в долния край на обхвата им притежават характеристиките на по-малките компании , прибавяйки известна волативност /volatility/ и рисков фактор към тези фондове. За това те са предпочитани от мнозина като добър начин за диверсификация. Фондове инвестирани в компании с малка капитализация /Small-Cap funds/ kaто Тurner Small Cap Equity са традиционно по-високо рискови, но това зависи до голяма степен от конкретния мениджър. Поради сегашната несигурност на пазарите, тези фондове временно изгубиха своята популярност. Много вероятно е те наново да се превърнат в магнит за по-агресивните инвеститори, търсещи по-бързи печалби срещу по-висок риск, в момента в който пазарите се стабилизират. Съществува и още една категория фондове според капитализацията – тези инвестирани в миниатюрни компании /Micro-Cap funds/ с капитализация от под $250 милиона. Компаниите в тях са главно дебютиращи, малки дружества или такива, които са прицел на корпоративни поглъщания. Движението (рискът) им е екстремален, но потенциала за възвращаемост е завиден, както доказва историята. Фондовите мениджъри обикновено използват едната от трите основни стратегии за подбор на акции. Някои подбират акции , които са незабелязани или подценени на пазара в сравнение с други сходни компании или спрямо собствения си реален потенциал / value approach /. Други търсят компании , които се разрастват по-бързо от конкурентите си или пазара като цяло / growth approach /. Третият вид концепция се основава на комбинацията на първите два вида и е известна като blend approach. Според този критерий, фондовете се делят на Growth funds, Value funds и Blend funds. Първият вид се характеризира с най-голяма колебливост и риск от трите разновидности, но за сметка на това компаниите в тях имат потенциал за печалба доста над-средната или голяма вероятност за бърз прираст на цените на акциите им. Вторият вид /Value funds/ съдържат главно акции на компании пренебрегнати от пазара, такива които имат моментни проблеми, които могат да бъдат отстранени или забравени. Мениджърите им залагат на идеята, че с времето и останалите участници на борсата ще достигнат до заключението, че компанията е ценна. Колебливостта /volatility/ при тези фондове е по-ниска, а рискът произлиза основно от факта, че цените на акциите на гореописаните компании може да останат подтиснати за продължително време. Логично, Blend funds са смесица от другите два вида и рискът при тях е много относителен в зависимост от конкретната комбинация. Взаимните фондове се делят още и на: индексни /Index funds/, държащи акции пропорционално на представянето им в някой пазарен индекс; доходен /Income fund/, осигуряващ добър текущ доход; международен /International fund/, инвестиран в компании от цял свят; регионален /Country-specific или Regional fund/, концентриран в определен географски регион или страна, в чиято категория попадат и най-рисковите Emerging-Market funds; фондове с общински облигации /Municipal Bond funds/; фондове с високолихвени облигации /High-Yield funds/; фондове с краткосрочни ценни книжа /Money-Market funds/ и др.

Основни функции на взаимните фондове:
1.Водене на отчетност и администриране – взаимните фондове издават периодични отчети и могат да реинвестират дивиденти и приходи от лихвени плащания.
2.Диверцификация и делимост – събирайки голям пул от средства, инвестиционните дружества предоставят на акционерите възможността да притежават пропорционален дял от много на брой и различни по вид ценни книжа . Фондовете могат да служат като мащабни инвеститори докато индивидуалните инвеститори нямат тази възможност.
3.Професионален мениджмънт – почти всички взаимни фондове разполагат с експертни анализатори на ценни книжа и портфейлни мениджъри, които правят всичко възможно да постигнат по-високи резултати за своите акционери.
4.По-ниски разходи по сделките – понеже търгуват с големи по обем пулове от финансови инструменти, инвестиционните дружества могат да спестят значителни суми по брокерски такси и комисионни.

История на взаимните фондове

Когато трима бостънски финансиста през 1924 обединяват средствата си за да създадат първия взаимен фонд / инвестиционно дружество /, те нямат представа колко популярни щели да станат този тип дружества.
Идеята за обединяване на средства с инвестиционни цели стартира в Европа още в средата на 19 в.. Първото подобие на такова сдружение се появява в САЩ през 1893г. за академичния колентив на Харвардския университет. 21 март 1924г. е рождената дата на първия официален взаимен фонд . Наречен е Massachusetts Investors Trust. За една година активите на фонда нарастват от $50,000 до $392,000, а акционерите му са вече 200. За сравнение, в момента само в Северна Америка има над 10,000 взаимни фонда с активи общо над $7 трилиона, а индивидуалните инвеститори в тях превишават 83 милиона души.
Крахът на фондовия пазар от 1929г. забавя растежа на взаимните фондове. В отговор на кризата, американският конгрес приема законодателни мерки, известни като Securities Act of 1933 и Securities Exchange of 1934, изискващи от този вид дружества регистрация в Комисията по ценни книжа / SEC/. Фондовете са задължени да представят на потенциалните инвеститори т.н. проспект, или писмена оферта , описваща естеството на емисията, условията за продажба, детайли за емитента и управлението, както и инвестиционните цели на фонда.

С възобновената стабилност на фондовите борси, взаимните фондове започват да процъфтяват. Още през 60-те са на лице 270 фонда с $48 милиарда в активи. През 1976г. Джон Богъл създава първия индексен фонд – First Index Investment Trust, основоположника на Vanguard 500 Index fund. Той влиза в новото хилядолетие като най-големия взаимен фонд за всички времена с внушителните активи от $100 милиарда.
Един от основните катализатори за растежа на инвестиционните дружества са промените в американското пенсионно законодателство, а именно въвеждането на т.н. Individual Retirement Account /IRA/. Нововъведенията от 1981г. позволяват на частни лица /дори на тези с вече съществуващи корпоративни пенсионни планове / да внасят до $2000 годишно във взаимни фондове . Днес този вид инвестиционни инструменти са изключително популярни по света заради своята достъпност, ликвидност и уникални възможности за диверцификация