Какво е облигация?

Какво е облигация?
Това са ценни книги, които представляват задължението за изплащане на сумата, наречена главница, и лихвата по заем, който вече е направен. Облигациите се издават от правителства, общински органи на управление, различни компании или банки. Те са инструменти с фиксиран доход - след закупуването им носят един и същ приход всяка година. Това ги прави много лесен за употреба финансов инструмент, нещо като еднаква лихва по банков депозит всяка година.
Облигациите се различават от акциите по това, че облигацията представлява само определен дълг, а не са ценна книга, която удостоверява участие в собствеността на компанията, каквато е акцията. Така че всеки, който има облигации, в действителност има да взима само плащанията по лихви и главница по нея, а не участва в разпределението на печалбата и не притежава част от компанията. Това поставя инвеститорите в малко по-привилегировани позиции в сравнение с акционерите, защото те ще получат първи възможно най-голяма част от парите си при фалит на компанията.
Облигациите са един от най-използваните инструменти на финансовите пазари, а обемите им се измерват в трилиони долари. За разлика от останалите финансови инструменти около 95% от емитираните облигации се държат до падежа, защото се купуват от застрахователни компании, пенсионни дружества и други институционални инвеститори. Доскоро те се считаха за инструменти с ниско ниво на риск, търсени от консервативни инвеститори, които са се насочили към книжа с гарантирани приходи и сигурност на плащанията.
През последните години и облигационният пазар приема все повече нововъведения - дълговите книжа може да не гарантират фиксиран доход, а някои дори носят значителен риск, срещу който се предлага по-висока възвращаемост. Облигациите на щатска компания като General Electric са сред най-скъпите и реномираните, но някои от малките телефонни компании в САЩ например продават книжата на ниска цена и с високи лихвени плащания от 12-15% годишно.
Параметрите на една облигация
Различните видове облигации имат някои общи характеристики. Те биват два основни типа - лихвоносни, на които се плащат лихви редовно, и дисконтови, които се емитират с отстъпка от номинала. Книжата с отстъпка имат кратък живот от три месеца до най-много три години. Обикновено облигациите, които са със срок над една година, имат лихвено плащане веднъж или два пъти в годината. Лихвеният процент може да бъде фиксиран, но книжата с плаваща лихва стават все по-популярни с възможността тя да се покачва при промени на пазара. Така инвеститорите са защитени в известна степен от покачването на лихвите или инфлацията.
Кой издава дългови книжа
Първенец в това отношение е САЩ, където само държавният дълг се измерва на 7 трилиона долара. Държавите гарантират облигационните си плащания с бъдещите приходи от данъци, а колкото по-платежоспособно е едно правителство, толкова по-сигурни се считат неговите облигации. Облигациите на правителството на САЩ се считат за най-безрисковите ценни книжа.
Местните органи на управление също емитират книжа с висока степен на сигурност, макар и по-ниска в очите на инвеститорите в сравнение с държавните ценни книжа. Някои страни съзнателно се опитват да ограничат емисиите на нови облигации от общините, за да ограничат задлъжнялостта им. Много по-широк спектър облигации предлагат корпорациите, включително и книжа с висока доходност. Някои от облигационните емисии могат да бъдат обезпечени с конкретни активи като машини, оборудване или земя, което им гарантира по-високо ниво на сигурност.
Ипотечните облигации са интересен вид книжа, гарантирани с приходите от издадени банкови ипотечни заеми. Емитеитите на такива облигации, вече са отпуснали ипотечни заеми и набират средства, като си гарантират плащанията по лихвите на заема с приходите от ипотеките.
От какво се печели...
Основният приход за държателите на дългови инструменти са лихвите. Облигациите носят сравнително по-висок лихвен доход от банковите депозити, което се дължи на факта, че се избягва посредничеството на банките.
Още един фактор е от значение - ликвидността, или бързото им трансформиране в парични средства, което става чрез продажбата им на пазара. Облигациите имат предимство в по-дългия си срок до падежа в сравнение с депозитите и могат да бъдат продадени по текущи пазарни цени. След като бъдат продадени книжа, инвеститорите може да получат капиталови печалби, когато цената на облигациите е по-висока в сравнение с цената при покупката.
...и от какво може да се натрупат загуби
Пазарният риск от промяна на цената е най-сериозното препятствие пред инвеститорите в облигации. Пресен е примерът с пенсионните фондове в България и преоценката на портфейлите им в края на второто тримесечие, когато се оказа, че те регистрират намаление. Това се дължи на промяната на пазарните цени в сравнение с някой предходен период и е напълно обичайно явление - така както капиталовите печалби водят до увеличение на стойността на портфейлите от облигации, така могат да бъдат натрупани и капиталови загуби. Възниква въпросът дали това е епизодично явление и ще продължи ли да притиска инвестициите в пенсионните фондове и през следващите месеци. Трябва да се знае. че цените не се движат вечно в една и съща посока и е съвсем нормално да бъдат отчитани капиталови загуби.
Рискът от фалит също трябва да се взима предвид, когато се избират облигации. Аржентина например вече години наред не плаща лихвите и главниците по своите облигации. Фалитите на компании са по-често явление. Издателите на облигациите в България са сред най-реномираните компании и банки и досега не е имало трудности с обслужването на такива емисии, още повече че техните обеми са малки.
Българският пазар
Държавният дълг заема най-голям дял сред облигациите в България, което се дължи на традиционното присъствие на държавата на капиталовии пазар. ДЦК са познати сред населението и са основният инструмент за инвестиции на банките, пенсионните, застрахователните и инвестиционните дружества. За да бъдат купени ДЦК па добра пазарна цена, трябва обемът да е поне 250 хил. лв.
За инвестициите на граждани държавата предлага по-подходящи емисии - спестовни облигации, които носят по-голям доход от влогове и имат покачваща се лихва. Те са в левове и евро, като всяка емисия се издава за период от три години. Разликата с обикновените облигации е чувствителна - при спестовните няма вторичен пазар, където да се търгуват. Облигациите се изкупуват от държавата на определен период от време, включително натрупаната лихва за периода на задържане. По този начин цените не се влияят от движението на пазара и защитават вложителите от промяната на пазарната конюнктура. Спестовните облигации привлякоха голям интерес, особено след пускането на книжа в евро с 4% годишна лихва, която постепенно се покачва до 6%.
Външният дълг
Някои от облигационните емисии на българското правителство са предназначени основно за продажба в чужбина. Това са книжа, деномииираии в щатски долари и евро, които се търгуват и от чуждестранни банки и големи инвеститори. Емисиите имат много по-големи обеми в сравнение с вътрешния дълг и се сочат като основен еталон за българските облигации. Основен измерител за качеството на емитен-та и издадените от него облигации е кредитният рейтинг, поставен от специализирани международни агенции. България наскоро получи инвестиционен кредитен рейтинг от агенцията Standart & Poor's и така зае подобаващо място сред по-нискорисковите емитенти на облигации.
Корпоративният дълг
Големите компании, които емитират облигации, също имат кредитен рейтинг. Обичайна практика е техният рейтинг да бъде по-нисък от държавата, в която извършват дейността си, тъй като те носят риска и от проблеми с платежоспособността па национално ниво.
Корпоративните облигации се търгуват на фондовите борси по света. Така е и в България, където основните емисии са листвани на БФБ - София. Много по-големи обеми са обект на сделки извън борсите, извършвани от дилърите направо за инвеститорите, особено при първоначалните емисии па облигациите.
Колкото една емисия е по-голяма и ликвидна, толкова по-често се сключват сделки с нея и разликата между курсовете купува и продава е по-малка. Първоначалното емитиране на корпоративни н ипотечни облигации етапа с търсене на потенциални купувачи от поемателите на емисията, които са ангажирани с пласирането й. Такива пласирания се наричат частни, тъй като облигациите се купуват от инвеститори, които предварително са заявили някакво количество за покупка.
Инвестициите в облигации
са основният инструмент на много инвестиционни дружества, застрахователни и пенсионни компании у нас и в чужбина. Популярността им се дължи на големите обеми на емисиите и предвидимите парични потоци. Както и при акциите, може да се направи портфейл от различни книжа, за да се постигне по-висока доходност и да се ограничи рискът за инвеститора. Разликата обаче е в необходимостта от много по-голяма сума за инвестиции в облигации.
Източник:Елана